Ипомея отвори очи и премига няколко пъти, докато погледът ѝ се избистри. Огледа се наоколо. Лежеше в тясно легло в чужда стая, която, ако можеше да съди по плакатите на рокбанди по стените и дрехите преметнати пред облегалката на стола, беше момчешка. Този факт стресна Ея и тя се изправи рязко в леглото. Погледна ръцете си, които бяха облепени с лепенки. Момичето докосна с пръсти челото си, на което бе поставен студен компрес. Ея свали мокрият плат от челото си и отново се огледа объркана. Опита се да възстанови спомените в главата си, относно случилото се. Изтръпна уплашена, когато се сети за горичката и лицата на побойниците, които я бяха пребили. Спомни си и лицата на спасителите си.
Шум от стъпки откъм открехнатата врата, накара Ипомея да се стегне притеснено, което накара тъпата болка в корема ѝ да се засили. Ея притисна завивката на леглото по плътно до гърдите си, а очите ѝ бяха вторачени във вратата.
Вратата се отвори широко, а Крис се спря на прага, видял събудилото се момиче пред себе си. Лека приветлива усмивка изви устните му, но в очите му още пламтеше гняв. В ръка държеше чаша с вода.
-Здравей.
Ея го гледаше притеснена, не знаеше какво да каже, затова и продължаваше да мълчи. Кристиян сякаш и не очакваше да получи отговор, затова затвори вратата зад себе си и се приближи бавно. Издърпа стола от бюрото и се настани срещу нея, но на известно растояние.
Ея гледаше в ръцете си, стиснали обялото, неспособна да го погледне в очите.
-Благодаря. - каза тя тихо
-Няма нужда да ми благодариш.- отвърна и приветливо, подавайки и чашата- Ето, изпий това.
Ея плахо пое в ръка, подадената ѝ чаша и две хапчета.
-Какво е това? - попита , все още не вдигайки очи към него
-Обезболяващи, за рамото ти. - отгорори ѝ той, прикривайки силния си гняв зад усмивка, но Ея го усети в гласа му.
Без да се замисли тя преглътна двете хапчета с вода, след което го погледна в очите.
-Как разбра?
Кафявите очи на Кристиян я гледаха сериозно, но тя разбра, че знае за какво го питаше.
-Следкато си тръгна от училище, видях през прозореца как Рене, Том и другите се качиха на колата и тръгнаха. Веднага разбрах, че са тръгнали след теб. Затова се обадих на брат си.Той работи в близкото раьонно. В полицейската му кола има устройство за пролседяване на автомобили. Така и намерихме този на Том. Останалото вече го знаеш.
YOU ARE READING
Watch
Mystery / Thriller(Кратка история) #BBHContest ПЪРВО МЯСТО Смятам че името, което ни е дадено по рождение, има огромна свъхестествена сила, която не можем да си обясним. Сила, свързана пряко с нашата съдба. Тя може да е светъл лъч, но може и да е тъмна бездна. Но ни...
