6 Част

3.1K 99 2
                                    

Минаха още няколко минути и Техьонг спря колата. Слязохме и извади нещо от багажника. Погледна ме и се усмихна. Хвана ръката ми и ме завлече нанякъде. Не след дълго пред очите ми се показа просто невероятна гледка.

Погледнах Техьонг

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Погледнах Техьонг. Той ме гледаше и се усмихваше.
-Знаех си, че ще ти хареса.
-Боже, невероятно e! Как намери това място?
-Дори и аз не знам. Просто един ден се разхождах и попаднах на него.
-Толкова е красиво.
Побегнах към водата. Щом бях близо до нея, свалих обувките си и потопих краката си. Чувството беше невероятно. Изведнъж усетих как Техьонг обвива ръцете си около тялото ми и поставя главата си на рамото ми. Беше ми толкова странно и неудобно. Никога не го бях виждала такъв. Толкова нежен и любящ. Представата ми за него беше, че е лошо момче, което не се интересува от чувствата на хората около него. Но днес... Днес сякаш не беше той. И защо точно мен? Не е спирал да ме тормози, а изведнъж се държи с мен сякаш съм му гадже. Нямаше логика.
-За какво си мислиш? - попита ме.
-За нищо.
-Сигурна ли си?
-Да.
-Тогава какво ти е?
-Радвам се на гледката.
-Днес искам да се отпуснеш. Не искам да се притесняваш от нищо или да се страхуваш от мен. Чу ли?
Аз поклатих глава и леко се усмихнах. Беше ми толкова чуждо това чувство, че не знаех как да реагирам. Техьонг ме пусна. Постели едно одеало на пясъка. Седна и ме погледна. Потупа мястото до себе си, за да седна. Така и направих.
-Гладна ли си? - попита ме, изкарвайки храна.
-Мхм. - поклатих глава.
-Има ориз. Искаш ли?
-Да.
Той ми подаде една кутия пълна с ориз. Даде ми и пръчици и започнах да ям. Беше много вкусно.
-Сам ги сготвих.
-Сериозно ли? - погледнах го учудена.
-Да. Снощи се измъчих малко, заради махмурлука и не спах почти цяла нощ, но мисля, че станаха хубави. Направил съм още нудълс, рамен, кимчи..
-Цял ресторант.
-Не знаех какво ще ти се дояде.
-И вместо да отидеш да купиш храна, готвеше цяла вечер?
-Да. Аз, ако искам нещо го постигам по един или друг начин.
-И каква е сегашната ти цел?
-Ти.
Как се очакваше да реагирам на това?
Наведох глава и се изчервих.
Изядохме ориза и рамена. Техьонг взе кутията от ръцете ми и я прибра. Усмихна се и легна върху краката ми. Хвана ръката ми, слагайки я на главата си. Започнах да си играя с косата му, а явно на него много му харесваше.
-Защо... - започнах. - Ме тормозеше постоянно?
Усмивката му се махна от лицето веднага и ме погледна.
-Защо трябва да говорим сега за това?
-Просто ми е любопитно.
-Нека говорим за някоя по-хубава тема.
-Добре, тогава защо мен?
-Какво защо теб?
-Преди не си ме харесвал. Защо изведнъж ме захаресва?
-Исках нещо по-различно. Ти ми се видя идеална, но не съм планирал да се влюбвам.
Дали въобще можех да му вярвам? Човек не може просто ей така да си промени мнението. Или може?
-Искам да ми повярваш. А и аз наистина те искам.
-А какво ще кажеш на Куг Ду?
-Куг Ду е лесен. С него мога лесно да се оправя.
Той се изправи и се доближи до мен.
-Хайде, Хюн Дже. Бъди моя. Моля те.
-Аз...
-Моля те.
Беше толкова близко. Сърцето ми биеше толкова силно.
-Добре. - отговорих тихо.
Той се усмихна и заби устните си в моите. Боже, дано само не съм сбъркала! Отделихме се и ме погледна.
-Искаш ли да поплуваме? -Попита ме той.
-Нямам бански.
-И какво? Сякаш не съм те виждал гола.
-Не може ли утре пак да дойдем? Тогава ще съм подготвена. А и ще мога и аз да ти сготвя нещо.
-Съгласен. - усмихна се. - Тогава какво ще правим сега?
-Не знам
-Разкажи ми за себе си.
-Какво искаш да знаеш?
-Всичко. Какво обичаш да ядеш. Какво правиш в почивните си дни, какъв сладолед обичаш, кой ти е любимия цвят.
-Обичам пица, рамен, кимчи, шоколад. Когато ми е скучно чета. Любимия ми сладолед е шоколадовия. Любимия ми цвят е черния.
-Черния ли?
-Да.
-Защо? Той е толкова мрачен цвят.
-Не. Аз виждам нещо уникално в него, нещо чаровно.
-Добре. Кой е любимия ти сезон?
-Лятото.
-Има ли нещо, от което да си алергична?
-Ягоди.
-А какво мразиш да ядеш?
-Гъби. А ти няма ли да спреш да питаш? - засмях се.
-Не. Искам да знам всичко за теб.
И така изгубихме цял час в разпит. Накрая мисля, че се измори да разпитва толкова и заспа. Аз се взирах в морето. Беше толкова спокойно и красиво. Но винаги тази красота ме е плашила. Винаги ме е било страх от морето. Мисълта да съм във водата и да не мога да видя дъното ме плаши до смърт. Да, мога да плувам, но никога не съм го правила в морето.
Излегнах се и затворих очи. Не след дълго бях заспала.
---След два часа---
Разтворих леко очи и слънцето ги раздразни. Потърках ги. Видях Техьонг да седи и да ме гледа. Усмихнах се и се изправих.
-От кога си буден? - попитах го.
-Половин час някъде.
-Защо не ме събуди?
-Спеше прекалено сладко. Беше ме жал да те събудя.
-Понякога се чудя дали въобще разговарям с теб.
-Защо? - погледна ме учудено.
-Не съм свикнала да те виждам така.
-Как?
-Мил.
-Е,ще трябва да свикваш вече. - усмихна се и ме целуна. - Аз ще отида да поплувам.
-Добре.
-Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш?
-Да.
-Хмм, добре.
Стана и започна да съблича дрехите си. Наведох глава надолу и се изчервих леко. Все още не бях свикнала нацяло да го виждам гол. Беше ми странно. Техьонг повдигна главата ми и ме накара да го погледна.
-Само не се възбуждай. - намигна ми.
-Спокойно. Не си толкова специален. - засмях се.
-Сега загази.

Sex or something more Where stories live. Discover now