《35》

810 112 4
                                    

джимин трясна ядосано входната си врата.преди малко си бе тръгнал от дома на по-голямото момче и то доста объркан.

-бил разочарован?!а аз какво да кажа?отивам да лъжа за шибаните си чувства,защото нашия не харесва мъже,той бил разочарован.майната ти,юнги,реши какво искаш!

легна ядосан на леглото и заби лице във възглавницата си,викайки приглушено.още предишната вечер си бе обещал,че няма до рони повече сълзи и,че ще поговорят.но мамка му нищо от това не помогна.

отново съжаляваше за стореното.както винаги.ако можеше да върне скапаното време назад,би го сторил на секундата!само ако можеше.

стана и избърса напиращите сълзи,взе тетрадката с текстовете,които пишеше когато е тъжен.прелисти на празната страница и зопачна да записва.

много ти отива на теб да си щастлив,искам да знаеш,усмихнат си по-красив.
всеки спомен с теб остава незабравим,сега душевно съм силен,но с теб съм уязвим.омеквам без думи само докато те гледам,искам цярото си време с теб да споделям.

"stop it smoking"[p.jm. m.yg.]Where stories live. Discover now