Стоях и наблюдавах от прозерецът. Гледайки как птиците летят ниско се сетих за думите на баба.
-Знаеш ли какво се случва когато птиците летят ниско?-след думите ми, усетих как се изправя бавно от стола си и тихомълком се доближи до мен. Усещах дъхът...
-Аз и сестра ми винаги сме били различни. Имам предвид не само на вид, но и по характер. Винаги е била по-социална от мен. Аз бях нещо като противоположност на нея.
-Не говори така, тя ти е сестра, а не твое копие.
-Знам... Тя винаги е получавала всичко, а за мен каквото остане... Както и да е... - продължих да разлиствам страниците. Само от снимките разбрах, че Джак има страхотни приятели.
-Това е Зак.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Имате доста снимки заедно... - отбелязах на глас.
-Така е. Обичаме да запечатваме моментите.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Този до мен е Зак, до него е Джона, зад Зак е Даниел, а зад мен е Корбин. - обясни ми Джак.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Сладки сте.! - отбелязах.
-Аз съм сладък, но и те стават. - засмях се на коментара му. Когато видях следващата снимка нямаше как да не се усмихна.
-Уау.... Близнаци!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Не питай!.. - каза през смях.- Изглеждаме... - беше прекъснат от, звънящ телефон. Моят телефон! Беше майка ми. Загазих.!
-Ало?
-Къде си момиче от вчера те няма!?
-Мамо аз...
-До петнадесет минути да си в къщи! Баща ти е бесен! Какви глупости вършиш?!... - затворих преди да е продължила.
-Всичко наред ли е? Бяла си като платно! Добре ли си? - попита притеснен Джак.
-Трябва да се прибера мама е бясна.! - казах и се разплаках. Нормално е родителите да ти се карат когато направиш нещо нередно, но тук е различно. Сигурна съм, че Лариса им е казала нещо.
-Да те закарам ли? - попита ме той.
-Моля те. - кимнах. Искаше ми се да пътувам вечено с Джак, но за жалост този път времето просто ни подмина. - Благодаря ти за всичко, Джак.! - казах и го целунах. След като Джак потегли се насочих към домът в който израстнах. Поех си дълбоко въздух и влязох.
