Топъл пясък, заровени миди.
Изпочупени.
Самотна кърпа, насред ивица скалиста.
Стои момиче с кожа златиста.
Коса лилава, кафевоока.
Стройна, хубава, висока.
Гледа към морето с блеснали очи.
В скалите монотонно разбиват се вълни.
Чайки гръмогласни над главата й прелитат.
Слънчеви лъчи косите й разплитат.
Със смели стъпки навлиза във водата,
душата й отлита към света на чудесата.
Понася я прилива на двете си ръце,
безтегловна е, свободна, лека кат перце.
Всеки в ума си запечатал е мига,
в който девойката освободи се от света.
✴
Това беше краят на този сборник.
Огромно благодаря на всички,
които отделиха от времето си,
за да го прегледат.
Надявам се, ви е харесало.
Пожелавам ви приятен ден и до нови срещи!
YOU ARE READING
Удавник /стихосбирка/
PoetryТанцувай с мен, счупено момиче. Накрай демоните си да коленичат. Затвори ги в клетка, кат добиче, с успеха ти накарай ги да се окичат. С прилива бори се. Ритай с крака, дори и да боли. Умолявам те, на колене, само не затваряй своите очи. - Думите ✒...
