Небето плачеше вместо нея.
Удавяше всичко и всички в мъката ѝ.Всяка капка бе сълза, която тя искаше, но не бе способна да пролее.
Затворена в празната стая, девойката послушно слушаше звукът на разбиващи се в земята капки дъжд.
Бурята вилнееща в нея, сега бе пусната на свобода и не се спираше пред нищо. Рушеше наред.
А тя просто безжизнено наблюдаваше как всичко бавно потъва.
Звукът от цигулката постепенно замря.И Светлините угаснаха.
Остана само мракът и умореното потропване на дъжда по покрива на сградата.
Бурята бе утихнала. Чуваше се само неспокойно ромолене.
Тя вдиша дълбоко. Напълни дробовете си със студен, нощен въздух и погледна към небето.
Гъсти облаци закриваха звездите.
Луната едвам мъждукаше..
Издиша бавно. Примирено.
А после покани тъмнината в себе си.
أنت تقرأ
Удавник /стихосбирка/
الشعرТанцувай с мен, счупено момиче. Накрай демоните си да коленичат. Затвори ги в клетка, кат добиче, с успеха ти накарай ги да се окичат. С прилива бори се. Ритай с крака, дори и да боли. Умолявам те, на колене, само не затваряй своите очи. - Думите ✒...
