The Boss (Zayn Malik)

32. Букет от рози.

Емили

   Влязохме в най-големия клуб в Торонто - Ребъл, заедно със сестра ми и приятелят ѝ Тайсън, който успя да ни уреди маса, макар и малко трудно, но както каза той : ,,Хубаво е да имаш връзки''. Хостесата ни придружи до малката масичка в ъгъла до голямата сцена и ни настани. Поръчахме бутилка водка, разбира се - Сива Гъска, и след няколко минути тя се озова върху масата ни с три чашки и няколко Редбула. Клубът беше пълен, силната музиката пулсираше в ушите ми, а басът се разбиваше в тялото ми. Аманда вече започваше да се клатушка в ритъма на музиката и изпи наполовина пълната чаша с водка на екс, която току-що Тайсън ѝ беше сипал.
   Изобщо не ми беше до клубове, танци и алкохол, но Аманда не приемаше отказите ми. Гласеше, че не сме излизали от години заедно, а и искаше да се оттърси малко от работа. Разбирах я. И аз бих искала същото, ако не се беше случило всичко това със Зейн. Не можех да разбера какво изпивам към него. Не можех да го разкарам от ума си. Да, бях му ядосана и сърдита за това, че ме предаде на Мафията, но пък от друга страна той се обърна срещу тях заради мен. Дори изрече онези думи - каза ми, че ме обича. Мислех го постоянно. Чувствата ми бяха толкова смесени, не знаех какво искам.
   Отпих от водката и успях да погълна течността без да ми се повдига. Аманда ми направи знак с ръка да отида при нея на дансинга. Отвърнах ѝ с жест, че съм пас, но тя завъртя очи и дойде до мен като ме задърпа за ръката. Тайсън стоеше отстрани с някакво момиче и просто се смееше. Аманда успя да ме завлече с нея и започна да танцува като ме подканваше и аз да правя същото. Започнах леко да стъпвам с ритъма на музиката, но тя отново не беше доволна.
    - Хайде, момиче, раздвижи се! Покажи им на какво си способна! - успя да надвика музиката тя
   Майната му!
   Взех чашата от ръката ѝ и я изпих на екс. После щях да му мисля. Сега реших да се позабавлявам и да се отпусна. Започнах да танцувам и да пея заедно с нея. Продължихме да пием и да крещим с цяло гърло думитр от песента. Главата ми вече се замайваше, а гласът ми започваше да става все по-тих и грапав. Мамка му, напих се, но не ми пукаше особено.
Докато танцувахме усетих нечие тяло да се допира до моето. Щом се обърнах и видях кой е това се изненадах. Беше Карлос, бившият ми приятел и съученик. Усмихнах се до уши и се хвърлих в обятията му. С него бяхме учили заедно четири години, а след това една година градяхме връзка. Макар и да бяхме бивши гаджета си останахме добри приятели. Той беше станал по-висок и доста се беше променил през последните години, в които не се бяхме виждали. Беше натрупал мускулна маса, беше подстригал късо русолявата си коса и беше сменил стила си на обличане. Типично лошо момче, но аз знаех, че външния му вид лъжеше първото впечатление на хората за него. Той всъщност беше много добър и мил човек. Причината, поради която се разделихме беше, че аз заминавах за Сиатъл и просто и на двамата не ни беше до връзки от разстояние. Карлос също се усмихна, когато ме видя и ме задърпа към изхода. Излязохме отвън пред клуба и отново се прегърнахме.
    - Божичко, Емили, станала си още по-красива! - каза той в обятията ми
    - Ти също не оставаш по-назад, Карлос. Доста си се променил. Едва те познах. - отвърнах и се засмяхме. Отделихме се един от друг, но той продължи да държи ръката ми.
    - Не очаквах да те видя тук! - засмя се отново той - Как си? Как вървят нещата в Сиатъл?
    - Всичко е страхотно. - отвърнах
   И когато спомена Сиатъл отново в мислите ми връхлетя Зейн. Мамка му! Главата ми беше замаяна от алкохола и се опитвах да се държа нормално без да направя някоя глупост, но той ме усети.
    - Малко си подпийнала? - усмихна се той
    - Толкова ли ми личи? - попитах го
    - Познавам те твърде добре, за да кажа обратното.
   След тези негови думи отново се засмяхме.
    - Не се притеснявай! Все още успявам да се контролирам. - отвърнах
    - Така е. Но ако продължиш да пиеш ще трябва да те прибирам.
    - Затова спрам да го правя! - засмяхме се - Кажи ми как върви живота при теб.
    - Всичко е наред. Получих писмо, че съм приет в компанията, в която исках да работя и другата седмица заминавам.
    - Божичко, това е страхотно, Карлос! Много се радвам за теб. Къде ще заминаваш?
    - В Маями. Компанията се казва ,,ЛуиХолдинг'', може и да я знаеш. - отвърна той
    - О, да, знам я. В момента сме в процес на осъществяване на един проект заедно. - уведомих го и той се зарадва
    - Супер! Значи може и да работим заедно.
    - Да.
   Карлос ме придърпа отново в обятията си и зарови нос в косата ми.
    - Много ми липсваше, Емили. Радвам се, че те виждам отново.
    - И ти ми липсваше, Карлос! За напред може и да се виждаме по-често.
    - Дано! - каза той
    - Но нека сега влезем вътре, защото започва да ми става студено. - казах и той се отдели от мен
    - Добре, хайде. - съгласи се и ме поведе към входа на клуба

—————

Събудих се с леко главоболие и сякаш нещо беше заседнало в гърлото ми. Изправих се с присвити очи от слънцето, което надникваше в стаята ми и отидох до банята, за да се измия. След това се запътих към кухнята с нагласата да си направя кафе, защото имах чувството, че ще заспя права, а часът беше дванадесет на обяд. Влязох в кухнята и за моя изненада видях на плота голям букет в кутия от червени рози с плик адресиран до мен. Кутията беше черна и беше увита с червена панделка. На плика с големи букви пишеше моето име и щом го отворих на картичката пишеше само ,,от Зейн". Усмихнах се и останах загледана в червените рози. Вратата на кухнята се отвори и през нея мина Аманда с зачервени очи. Засмях се на вида ѝ и отидох да направя две кафета.
    - Какво е това? - отвори устата си тя
    - Рози. - отвърнах
    - Да, знам, че са рози. - каза тя - От кого са?
    - Можеш и сама да се досетиш.
    - От Зейн? - попита почти уверена тя
    - Бинго! - казах и ѝ дадох първото кафе
    - Но това е толкова мило!
    - Остават още три дни, а аз все още нямам отговор. - рекох и отпих от кафето си
    - Какво беше това снощи с Карлос? - попита тя като бързо смени темата
    - С Карлос? Какво се е случило? - учудих се, защото не помнех да съм правила нещо с него. Божичко! Дано не сме се натискали или нещо подобно.
    - Танцувахте сякаш бяхте двойка. - отвърна тя
    - Глупости, Аманда! Моля те! - вдигнах ръка да замълчи и седнах на един от столовете
    - Не са глупости! Той те искаше, а ти му позволяваше да се обарва.
    - Какво съм направила? - попитах изненадано - Кажи ми, че не сме се целували.
    - Не! Не сте се целували, Емили, но все едно правихте секс с дрехи на дансинга. - засмя се тя
    - Не може да бъде! - възмутих се. Явно алкохолът изобщо не ми действаше добре.
    - Но ти наистина ли не помниш? - попита ме слисана
    - Не!
    - Алкохолът ти е дошъл в повече, сестриче!
    - Не може да съм го направила, та аз цяла нощ мислех за.. - изпуснах се
    - За Зейн? Знам! - отново се засмя тя - Може би си си представяла него.
    - О, я стига!
    - Момиче, не разбираш ли, че и ти си влюбена в този мъж? - попита ме тя, все още подпирайки се на плота до моя букет
    - Явно не!
    - Ами разбери го! Защото ако не го признаеш пред себе си ще го загубиш! А ако го изпуснеш лично ще те удуша с тези две ръце! - каза и вдигна ръцете си, за да ми докаже, че е сериозна - Не искам да те гледам как страдаш, Емили, а когато ми говориш за него очите ти грейват. Цялата сияеш!
    - Така ли е? - попитах несигурно
- Да! Божичко, Емили! Отвори си очите. - извика тя и се завъртя към вратата. Явно ѝ беше писнало да се занимава с мен и искаше да излезе.
- Нито дума на никой за мен и Карлос. - казах зад нея
- Нищо не съм видяла! - отвърна сестра ми и излезе от кухнята

***

Новата глава е тук! Остава още малко... Какво мислите? Коментирайте!!

Vote/Comment ❤️