The Boss (Zayn Malik)

13. Заповядай.

Емили

- Е, как мина в Далас? - попита Селина, сядайки на бюрото ми.
    - Ами всичко беше наред. Срещите минаха гладко и.. - преплетох езика си и не успях да отговоря
    - А какво става между теб и Зейн? - смени бързо темата тя
    - Нищо. - казах рязко
    - Едва ли е нищо. - скръсти ръце
    - Нищо е. Продължаваме да не се понасяме. - усмихнах се подло
    - Емили, много добре те познавам и в момента ме лъжеш.
    - Не те лъжа. - защитих се
    - Добре, добре. Не ми се спори, макар че ме лъжеш и знам че имаш чувства към Зейн и.. - прекъснах я
    - Селина, говориш глупости. Нямам никакви чувства към Зейн. - казах, а в това време Стефан се появи на вратата.
    - Здравейте. - усмихна се той
- Здравей, Стефан. Ако търсиш Малик, няма го. Изчезна преди час. - обясних и забих поглед в докладите пред мен
- Не съм дошъл тук заради Зейн.
- Ами? - попитах без да го поглеждам
- Аз ще ви оставям, защото имам много работа. - усмихна се Селина и излезе от стаята
- Трябва да дойдеш с мен. - каза той - За твое добро е, ще ти обясня в колата.
- Какви са тези глупости сега? Имам много документи и фактури за преглеждане, както и среща след два часа, така че ме остави на мира. - сопнах се
- Емили, ако не тръгнеш доброволно, ще те изкарам на сила. - издрани се той - Тук не е безопасно за теб.
- Защо? Какво пак се случва? Отново ли е свързано с Мафията?
- Да! - каза тихо той
- Мамка му! - ядосах се. Ударих с длани по бюрото, грабнах чантата си и тръгнах след него.
Черния му Додж беше паркиран пред фирмата. Заобиколих колата и се качих на предната седалка. Той се настани на шофьорското място и запали.
По време на пътя му зададох няколко въпроса, но неговия отговор беше все един и същ: ,,Ще ти обясня като пристигнем". Отказах се да споря и забих поглед в телефона си. Пуснах съобщение на Кейтлин да отмени срещите ми за днес и утре, а отговорът на наглата кучка беше: ,,Добре. Явно пак имаш планове да се натискаш със Зейн.'' Игнорирах я и се загледах в пътя. Какво ли щеше да се случи този път? И защо съдбата ме наказваше така?
Стефан паркира пред къщата на Зейн и слязохме от колата. Закрачих към входа, а щом отворих врата из цялата къща се носеше ароматът на трева. Присвих леко очи и влязох вътре. Зейн и Джордж бяха седнали на дивана и се смееха. Обърнах се към Стефан, а той просто поклати отчаяно глава. Прокашях се, за да отвлеча вниманието им. Зейн се обърна с широка усмивка към мен.
- Емили, заповядай. - продължи да се смее леко той. Приближих се бавно и оставих чантата на ниския бял шкаф.
- Зейн, добре ли си? - попита Стефан
- Напълно! - отговори той
- Искам да разбера какво става? - казах. След тези думи изражението на Зейн замръзна. Сякъш го изкарах от света, в който се намираше и го приземих на земята. Въздъхна тежко и ме погледна леко уплашено, а от този поглед ме побиха тръпки.
- Помниш ли Конър? - попита ме той
- Да, ти го уби, както и Питър. - отвърнах
- Жив е. - намеси се Джордж - И сега иска да си отмъсти за всичко.
- Но.. как така? За какво да си отмъщава? - обърках се
- Заради баща му. - отвърна тихо Зейн - Питър му е бил баща.
- Какво? - изненадах се - Питър е баща на Конър?
- Да. - потвърди той
- Божичко. - останах без думи. Питър? Баща на Конър? Божичко!
- Конър иска да си отмъсти заради Питър. Твърди, че сме предали цялата Мафия заради теб и Миранда. - обясни Стефан
- Ние я предадохме, Стефан. - намекна Зейн - Предадохме шибаната Мафия!
- И по-добре. - извика Джордж - В какви ли не неприятности щяхме да се въвлечем заради тях.
- Така е. - съгласи се Малик
- И сега какво ще правим? - попитах. Всички погледи се забиха в мен. - Ще бягаме ли?
- Не, ще се бием. - отвърна Зейн - Просто трябва да си до мен, за да си в безопасност.
- Майната ти, Зейн! - изправих се и се развиках - Ако не те бях срещала нямаше да се случва всичко това!
- Напротив! Ако не ме беше срещала щяха да те отвлекат още в клуба и в момента нямаше да си тук, а щяха да те чукат някакви мръсни боклуци. - развика ми се той. Замълчах. Беше прав.
- Какво ще правим? - попита след известно време Джордж
- Ще отидем в другия ми апартамент за сега. - отвърна Малик
- Джордж, ние с теб трябва да отидем до Себастиян, за да се въоръжим. - каза Стефан, а Джордж кимна в знак на съгласие - Ще се върнем след два часа. - добави Стефан и двамата излезнаха. След секунди врата се тръшна и в стаята останахме само аз и Зейн.
Погледна ме в очите. Неговите бяха много зачервени. Личеше му, че не е на себе си. Усмихна се широко и закрачи към мен. Аз не помръднах, стоях като вцепенена. Доближи се до мен и едната му ръка се плъзна по тила ми. Допря чело до моето и започна да диша накъсано.
- Ще ме побъркаш! - каза той - Ще..ме..побъркаш, Емили!
    - Махни се, Зейн! - опитах се да го отблъсна, като се отдалечих малко от него, но той отново се приближи до мен и този път беше по-настоятелен
    - Не мога да повярвам, че се чувствам така, когато съм близо до теб. Искам те.
    - Ти луд ли си? - погледнах го в очите - Моля те, престани с тези шегички.
    - Не се шегувам, Емили, искам те!
Това бяха думите му преди да ме награби, да допре устни до моите и да ме затисне до стената. Ръката обхождаше цялото ми тяло, а езикът му се бунтуваше с моя. Не можех да го отблъсна, просто не можех. Позволих му да прави каквото иска с мен.
Постави ме на дивана, съблече дрехите ми и се настани върху мен. Погледа му беше озверял, а членът му много твърд. Имаше нужда от мен, личеше му. Съблече набързо панталоните и боксерките си, а аз се отървах от тениската му. Целувките продължаваха. Ръката му се плъзна между краката ми и започна да върти пръсти. Жаден тон излезе от устата ми, когато усетих пръстите му вътре. Извих глава назад, а Зейн захапа леко брадичката ми. Изкара пръстите си, потърка се в мен и влезе. Извиках силно и стиснах очи. Чак сега разбрах колко съм го желаела.

—————

Взех си един душ набързо. Краката ми трепереха, едвам успявах да се държа на тях. Спрях водата и увих кърпата около тялото си. Излязох от банята, а пред мен се появи Зейн.
- Влез в тази стая, там имаш чисти дрехи. Оправи се, аз ще те чакам долу. - показа ми стаята, усмихна се леко и закрачи по стълбите надолу
Влязох в стаята и седнах на леглото. Зарових лице в дланите си и се замислих. Какво ли щеше да се случи от тук нататък?

***

Здравейте! Ето я и 13 глава. Благодарности на всички, които следят историята! Изказвайте мнение.. очаквайте скоро 14 глава от името на Зейн ❤

Vote/Comment