~ORANGE~

~Оранжево и още нещо~

Влизайки в библиотеката се запътих към жената зад бюрото.
-Здравейте, Г-жо Сохьон, радвам се да ви видя.-поздравих я с много широка усмивка.
Стара колежка на майка ми, също така братовчедка на починалия ми баща.
-Здравей и на теб, Хьона.Как си?Как е майка ти?Тя добре ли е?-Всичко е наред при нас, но мама все още не се е възстановила от загубата на баща ми.-натъжих се аз, пускайки една сълза.Баща ми почина от супер голяма доза кокаин, преди 3 месеца, постоянно се прибираше пиян и надрусан, беше в мафията, затвор за 5 години, защото е убил майка която още не бе родила.При мисълта за това пуснах още една сълза.Жалко, че не успя да се порадва на рожбата си, жалко, че не се почуства като майка...като щастлива майка...жалко, че баща ми го е направил, затова го ненавиждах.Как можа да направи нещо подобно?!КАК МОЖА, ПО ДЯВОЛИТЕ!Горката жена не заслужаваше това, тя трябваше да възпита детото си, за да може да учи, да се забавлява,да се развива,да стане бизнесмен, да направи семейство и най-вече да бъде щаслив, но баща ми попречи това да се случи, но въпреки това той ме уважаваше и обичаше.
-Все още и е трудно, разбирам, но се опитай и ти да я разбереш и на нас не ни е лесно, но знай, че живота си знае работата, баща ти също иска да си щастлива,не губи вяра в нищо!-усмихна ми си жената и добави.-Аз имам работа Хьона, скоро пак ще се видим.-прегърнах я и махнах.

"Но знай, че живота си знае работата"-Тя имаше право, не бива да губя вяра за нищо, трябва да продължа напред въпреки миналото и да остана силна.Знам, че и той иска да бъде щастлива, рано или късно ще бъда, надявам се!

Вече бях на големите рафтове пълни с книги, обичах да идвам тук, освен стаята ми това е, първото свещенно място за мен, където наистина мога да бъда щастлива и обичана, вдъхновението винаги търсех тук, когато винаги съм тъжна, идвам и седя с часове, даже ми се налагало да спа тука, тук е моя дом, отраснах в тази библиотека, като малка давах спестените си пари за библиотеката, давах каквото имах под ръка, но най-вече давах цялата си любов тука, всички емоции ги излизам тук, всички сълзи са изплакани тук, обичам тишаната тук и всяко кътче от мястото.
А сега обмислям, какво да си взема
да чета, мисля си взема, "Красивия Гарван" или "Царството на мрака" или моята любима "Оранжево".Чела съм я около 50 пъти и никога не ми е омръзвала, историята ме изпълва отвътре, сякаш тази книга ми дава сила, кислород и от това което се нужда Любов!Историята е така, че двама младежи се обикват от пръв поглед, родителите им не желаят да се омъжат, но те бягат от кралствата в който живеят и заминават надалеч, почвайки нов живот заедно, а интересното е, защо книгата се кръсти "Оранжево", защото за тях този цвят е "Щастие."
Щастие което те са открили и успели.Точно заради това се възхищавам на тази история, толкова е невероятна.Решено е ще прочета нея.

Почнах да търся книгата, но нямаше никаква следа от нея.Учудих се, да не би да са я премести ли?Продължих да я търся, но отново нямаше нищо.
-Къде е тази проклета книга?-говорех си аз, докато не усетих присъствие на нечий човек, не обърнах внимание тей като се намирах в библиотека и просто продължих с заниманието си, таман бях я открила и взех, че тръгнах да я вземам, но нечия ръка ме изпревари, ръцете ни се докоснаха и тогава осъзнах, че сърцето ми препусна рязко, виждайки младото момче.
-Здравей!-поздрави ме момчето, чувайки гласа му, сърцето ми прескочи още няколко удара.Не казах нищо, още се взирах в прекрасното му лице, но ми беше трудно да се вгледам в очите му, съзрях светлина в тях, която не може да се опише с думи, колкото повече се вглеждах в очите му толкова по-дълбоко потъвах в тях.Момчето забеляза, че продължавам да го гледам и махна ръка нагоре и надолу към лицето ми, карайки ме да се съвзема.
-Аах, какво...извинявай, аз малко...-прекъсна ме.
-Разбирам, спокойно, явно още не можеш да повярваш, че аз я пипнах преди тебе.-засмя се момчето посочвайки книгата.Това война ли беше?Той имаше право, трябваше да съзря по-бързо и да я взема преди някой друг, но не съжелявам, че така стана.Засмях се сама на себе си и след това се засмях на глас.
-Успя да ме спечелиш, изглежда и ти си фен на съвременната романтика.-засмях се и го погледнах.
-Шегуваш ли се?Обожавам, съвременната история.Това е една от любимите ми книги и не обичам с никой да я деля, но изглежда, че може да направя компромис един път.-отново се засмя, този път показвайки белите си прави зъби.Засмях се отново заедно, поглеждайки го в очите отново.
-Баекхьон, приятно ми е.-представи се той подавайки ръка в въздуха.
-Хьона.-приех ръката му и се здрависахме.

~Възможно ли е да се влюбиш в пръв поглед, мисля че това са пълни глупо..-прекъснах за момент, мислейки си за очите му който бяха светло кафеника ви с оранжеви отенаци, толкова красиви пълни с сила и светлина.-Добре, връщам думите си назад.~
~Оранжево~

~Роза~

~Нова история, приятели.Извинявам се за грешките и за това, че ме нямаше доста дълго време.Историята е фантазия!

Vote and comment❤