My Little Tears😢💔

801 90 8
                                    

*Гледна точка Джънгкук*

Не мога да му се сърдя, след като и аз не съм наясно с чувствата си. Живота ми се промени дотолкова, че почти не помня какво правех преди появата на Техьонг.

Преди сълзите ми бяха рутина, а сега са пълни с чувства. Чувства различни от болката или наподобяващи я. Нещо като сладко-горчива симфония изпълнена с усещания.

Всяка нощ сънувам докосването от устните му и те остават черни следи по бялата ми кожа. Двата цвята се смесват и се губят в пространството. Събуждам се с мисълта, че той лежи до мен, но когато обръщам глава да погледна, него го няма. Погледа ми се сблъсква с белите чаршафи и ми се приисква да рисувам с черна боя върху тях. Да пресъздам целувките му от сънищата си сякаш наистина е бил тук с мен.

И тогава се появяват тези малки сълзи. Миниатюрни прозрачни капчици. Те ме плашат най-много. Защото не знам защо плача. Не знам какви са тези чувства. Носталгия? Любов? Тъга?

Сякаш разбитото ми сърце се опитва да се съживи наново. След толкова години живот изпълнен само с едно едничко чувство, сега сякаш океан се опитва да ме погълне и да ме завлече към дълбините си.

Вече не искам кротко да си страдам сам в къщи. Дори да е само заблуда на сърцето и постъпката ми да бъде егоистична, не ми пука.

Просто не мога да продължа да съм в плен на това кълбо от неизвестни чувства.

Трябва да му пиша и да го убедя да се видим, защото кожата ми изгаря за допира му. Имам нужда от целувките му, оставящи черна боя по тялото ми.

KookieBunny: Нека забравим всичко... Просто имам нужда от теб! Нека се видим... Моля те!

Това е новата глава! Надявам се да ви харесва! Също се надявам на коментари, защото наистина ще ме зарадват! ❣️ ❣️ ❣️ Ако ви е харесала главата не забравяйте да гласувате и коментирате! Обичкам вии😘😘😘

❤Creepy texting❤(Vkook)Where stories live. Discover now