Four ways to go

OneShot

Намджун наклони леко глава настрани, опитвайки да види повече от тялото му, но минаващите хора му пречеха и това го изнервяше. Обаче бе сигурен в едно – Джимин се бе променил. Определено, само към по-добро. Бе пораснал, макар че в усмивката и в очите му още можеше да разпознае детето, което беше някога. Сега бе станал по-висок... по-красив. О, да, определено по-красив. Ето едни спомени, които и да искаше, никога нямаше да може да забрави. Сладките му устни върху своите. Извивките на тялото му. Още можеше да почувства допира на меката кожа под пръстите си. Връзката им може и да беше къса, но това не им попречи да се възползват до край от нея. Да, тогава бяха малки. И да, хормоните им бушуваха. И да, как сега на Намджун му се искаше да отиде при него, да го завърти и да го целуне първо по устните, после по врата. И после да го заведе в някоя от много стаи и да двамата да си припомнят онази вечер след бала, когато...

- Изкарай си още малко езика навън и лигите ти ще омажат пода.

Намджун погледна сепнато към Джин, излизайки от транса си. Той стоеше до него и гледаше навъсено. Във всяка от ръцете си носеше пластмасова чашка пълна с бира. Подаде му едната и Намджун я пое, надявайки се никакви червени петна да не бяха изникнали по лицето му. Отпи от питието си, чувствайки се адски неловко.

Джин се облегна на стената, прекалено близко, направо залепен за него. Намджун реши да не казва нищо по въпроса, макар че ревността на гаджето му от една страна го развеселяваше. Най-малкото - това показваше колко го обича.

- Е, кога ще си ходим? – попита Джин с равен тон.

Намджун завъртя досадено очи. Пак почнахме.

- Едвам дойдохме. Искам да се видя с поне някои от старите си съученици. Затова съм... сме тук все пак, нали?

- Ето на, видя ги! Всички изглеждат добре. Можем да си ходим.

- Джин! – изръмжа предупредително, когато другия понечи да се изправи. Джин измрънка нещо под нос и отново се облегна на стената. – Ще спреш ли?

- Че аз какво правя?

Намджун го изгледа косо. Той много добре съзнаваше какво прави и защо го прави.

- Не съм те карал да идваш тук на сила. Много добре знаеш за какво е събирането. Така и така си тук, намери нещо, което да те забавлява, защото няма да с тръгнем скоро!