Four ways to go

OneShot

Когато миналата седмица получи обаждането, отначало не успя да разпознае гласа. След като Джимин се представи шокът го разтърси с такава сила, че Намджун бе имал чувството, че има земетресение. Джимин трябваше да повтори два пъти за какво му звънеше, защото Намджун бе прекалено зает да се щипе и да проверява дали не сънува.

Не бе чувал Джимин от... е, от гимназията насам. А причината, поради която момчето го търсеше бе точно тази. Беше решил да организира нещо като среща на випуска и се бе наел да звънни на всички.

Не му каза нищо повече, нито намекна за някакви стари техни взаимоотношение. През цялата продължителност на разговора звучеше щастливо. Намджун изгаряше от любопитство да го разпита за живота му след училището, но размяната на реплики не се проточи дълго, защото и двамата бързаха, затова обеща на Джимин да дойде на събирането и да говорят тогава. Дълго време се чуди дали да каже на Джин, именно защото знаеше как ще реагира той. Нямаше по-ревнив човек от него. Буквално се хващаше за щяло и нещяло, а Намджун рядко му даваше истинско основание затова. Дори и сега нямаше причина, която да го кара да пощръклява при вида на Джимин. Научи, че е бивше гадже на Намджун преди по-малко от час, а вече успя да го обяви за враг номер едно.

И като станеше дума за Джимин...

Намджун го потърси с поглед и когато го засече в дъното на хола, където той разговаряше с две бивши техни съученички, тънка усмивка се плъзна по лицето му. Джимин... гимназиалната му любов. Прекара цяла година, зяпайки го по коридорите, докато другият най-после го забележи. Ама си беше увлечение! Някои спомени го караха да избухне в смях, сещайки се като какъв глупак се бе държал на моменти. Други го караха да потръпне от умиление.

Двамата бяха успели да си кажат само едно здрасти, когато Намджун пристигна, преди Джин да го замъкне на метри разстояние от него. Искаше му се сега да отиде и да го поздрави. Може би дори да го прегърне. Не бяха излизали дълго, но беше факт, че кратката им връзка бе пламенна. Спираше го единствено натрапчивото чувство, че зоркия поглед на гаджето му го следи и при най-малката грешна стъпка щеше да му се наложи да спи в гаража. Или по-лошо – направо под някой мост. Затова и не мръдна, надявайки се, че до края на вечерта Джимин сам ще го намери. Или пък Джин ще остави ревността си и... не, по вероятно беше до края на вечерта динозаврите да се съживят.