Danger H.S.

30 Глава

Бях изпратил хора да я търсят побърквам се вече почти цял ден не можем да я намерим с момчетата се опитвахме да определим къде се намира чрез телефона и, но трябва да вдигне телефона за целта, но мамка му шибана звънях безброй пъти не вдигаше. Искам само да е добре да е в безопасност знам, че това което правя я излага на опасност, но не бих позволил да пострада и един нейн косъм. Моля се в момента да е добре е онзи да не я е наранил по някакъв начин. Телефона ми звънна и бързо вдигнах.
Хари: Кажи ми, че си намерил нещо за това копеле!
Шон: Трой Фостър това е името му взех адреса му и веднага отидох нямаше и следа от него, но майка му беше там. Хари той е луд жената ми разказа, че половинката му се самоубила от тогава полудял.
Хари:КАКВО?! ЗНАЧЕ НЯКАКЪВ ЛУД  ПРОСТО ИДВА И Я ОТВЛИЧА БЕЗ ПРИЧИНА?!
ШОН: Има Хари явно си е Харесал Стейси.
Хари: ЩЕ ГО УБИЯ! ЩЕ ГО НАКАРАМ ДА ИЗКОПАЕ СОБСТВЕНИЯ МУ ГРОБ И ЩЕ ГО ЗАКОПАЯ В НЕГО!

Г.Т.Н.С
Събудих се на нечие легло отне ми известно време да се съвзема и да се изправя лявата страна на лицето ме болеше ужасно както и устната ми по която имаше кръв. Огледах стаята огледах и себе си бях покрита с един чаршав дрехите и бельото ми ги нямаше. Бялата рокля беше на пода спомена какво се случи изникна в главата ми. Не, Не, не хванах се за главата и заплаках с глас. Не може да го е направил не може да ме е омърсил. Къде е Хари това не може да се случва къде е Хари.
Стейси: ХАРИИ, ХАРИИИ, ХАРИИИИ! Виках силно плачейки и удрях гърба си в рамката на леглото за да ме чуе да дойде и да ме спаси това не може да се случва. Станах и бързо облякох роклята дрехите ми ги нямаше никъде. Опитах да отво вратата, но беше заключена. Затропах по вратата и виках и плачех силно.
Стейси: ОТВОРИ ВРАТАТА КОПЕЛЕ ТАКОВА! ОТВОРИ! Чу се отварянето на вратата и психопата застана пред мен гледаше в пода докато аз го гледах яростно в очите и му ударих силна плесница.
Стейси: ЗАЩО МИ ПРИЧИНИ ТОВА?! КАКВО СЪМ ТИ НАПРАВИЛА?! Хванах го за яката и го бутнах назад.
Трой: Моля те не плачи! Обещавам, че повече никога няма да те обидя, но ти не ме остави избор. Не бих могъл да живея без теб. Исках да останеш моя. Не се страхувай ще те направя много щастлива.
Стейси: ТИ СИ НЕНОРМАЛЕН! МАНЯК! НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ А СЪСИПА ЖИВОТА МИ! НЕЩАСНИК ИЗЧАДИЕ НА АДА!
Трой: Виж казвам ти ще се оженим ще бъдем щастливи. Хвана лицето ми, а аз го блъснах
Стейси: Стой далеч от МЕН! Не ме докосвай! Забих коляното си в чатала му и той падна на пода. Излязох от стаята и отидох на вън.
Стейси: ПОМОЩ НЯКОЙ ДА МИ ПОМОГНЕ! ПОМОЩЩ! Крещях, а онзи излезе едва
Стейси: ПОМОЩЩ! Виках с цяло гърло Трой се приближи до мен и аз се надвесих готова да скоча.
Трой: Стой не го прави!
Стейси: Боже помогни ми! Поех си дъх и скочих ледената вода прониза тялото ми, но чух виковете му е започнах да плувам погледнах назад и го видях да плува след мен заплувах още по бързо, но роклята ми пречеше.
Трой: Стой. Извика и ме настигна
Стейси: Не ме приближавай! Борех се, но той ме хвана и ме приближи към себе си.
Стейси: Не ме пипай! Пусни ме!
Трой: Не мога без теб.

След като ме изкара от водата ме върза.
Стейси: Кълна се ще те убие! Открадна ми Живота! Отне ми всичко! Изревах и дърпах ръцете си, но нищо
Трой: Каквото и да съм направил е било от любов. За всичко което се случи си виновна ти.
Стейси: Пусни ме! Моля те! Моля те! Нямах сили бях разбита плачех и повтарях да ме пусни, но той все едно не ме чуваше мократа рокля ме караше да треперя още повече от студ.
Трой: Някой ден ще ме разбереш. В този живот по истински и повече никой не може да те обича. Няма да се разделим. И ти ще ме обичаш както аз те обичам ще направя всичко за това. Говореше докато си режеше ябълки и ядеше.
Какво да правя трябва някак да го обедя да ме пусне.
Стейси: Много ме боли. Отвържи ме моля те. Погледна китките ми и дойде до мен отвърза ме и аз станах бързо, а той се обърна и започва да събира въжето. Огледах се и видях ножа с който режеше ябълките изтичах и го взех не си и замислих и тръгнах към него.
Стейси: Ще те убия за това което ми причини. Преди да има време да реагира забих ножа между рамото му и врата, а той извика силно. Хвърлих ножа и хукнах да взема телефона си от пода намерих го и с треперещи ръце набрах номера на Хари, но даде заето набрах Зейн и той вдигна.
Стейси: Батко моля те помогни ми! Спаси ме моля те! Казах плачейки
Зейн: Къде си? Добре ли си?
Стейси: Не знам къде се намирам на яхта съм насред морето!
Зейн: КАКВО?! Ти добре ли си онзи направи ли ти нещо!
Стейси: Не съм добре. Моля те спаси ме! Този е психично болен моля те!