Texting with "Just Friend" (TaeKook)- завършена

54

Кук остави телефона, но бързо се чу звук от него. Той го погледна и се зачете.

Chat:

Техьонг:
Добре Куки. Уважавам решението ти, но знай че никога няма да те замена.

Seen

°^°

Джънгкук отново остави телефона и тръгна към вратата, но бе спрян.

Къде отиваш?– попита Джимин.

Ще си взема багажа от дома на Те и ще се опитам да намеря къде да ос.....– Чим го прекъсна.

Ще останеш тук.– каза Джимин и погледна към приятеля си.– Ти си най-добрия ми приятел. Никога няма да те оставя сам.

Куки се усмихна и излезе от къщата затваряйки вратата след себе си.

Чим радвам се, че ще му помогнеш.– допълни Шуга и хвана Джимин за ръката като след това я повдигна и леко я целуна.

Познаваме се от както той стана на две годинки. Най-добри приятели сме от тогава. Никога няма да го оставя сам.– каза Чим и постави глава на гърдите на Юнги.

°^°

Джънгкук бавно вървеше към дома на Техьонг, а той.... седеше у тях и плачеше.

Когато по-малкия стигна къщата на Те, той потропа на вратата. Трябваше да почака, защото по-големия се опитваше да спре сълзите си.

°^°

След като Те леко се успокои, отиде да отвори на човека чакаш отвън. Когато го стори, замръзна на място.

Погледите им се срещаха, но никаква реакция от Кук, Те отново започна да плаче тихо.

Кук влезе без да казва нищо. Те си остана на мястото. Малкият се качи по-стълбите и влезе в стаята на по-големия. Започна да си оправя багажа, а Те....
той стоеше на първия етаж, подпрян на вратата, плачейки и чакайки да види как любовта на живота му си отива.

Когато по-малкия беше готов слезе долу и подмина Те като не каза нищо, а просто излезе от дома му.