Едно срамежливо, но талантливо момче се запознава с приятеля(Техьонг) на един от малкото му приятели(Хосеок) и между тях пламва малка искра, ставаща по-голяма и по-голяма с всеки чат, всеки допир, всяко движение,всяко действие, всяка усмивка дадена...
След около час в опит да се успокоя с Джимин и Юнги, най-накрая стана. Чим ми беше дал едно одеало, а Шуга една чаша чай с билки. Бях се увил с одеалото в хола, като бях седях свит в ъгъла на дивана.
Момчета.... Знам, че ви прекъснах срещата. Извинявам се за което!- казах тихо.
Те само ме погледнаха и седнаха до мен. Шуга ме погледна, а Джимин ме прегърна.
Слушай сега дребен... Не зависимо на среща ли сме или не сме.... винаги ще дойдем, ако ти трябва утеха. - спокойно заговори Юнги.- Но..... най-добре ще е да кажеш на Техьонг. Иначе той може да реши, че му нямаш доверие.
Така е Куки. Най-добре му кажи.- топлия и нежен глас на Джимин допълни мисълта на Юнги.
И двамата бяха прави, но аз не искам да казвам. Не искам да тревожа Те. Не искам...... Но ако наистина си помисли, че му нямам доверие..... о не.... от това ме боли повече.....
Преди да се отнеса към един много хубав сън, чух как Джимин и Юнги си тръгват и на тяхно място дойде някой друг, но аз вече бях в страната на същата. И без това вече беше вечер и трябваше да легна все някога, а билките от чая ми помогнаха да заспя.
°_° °_° °_° °_° °_° °_° Написах я преди да тръгна за даскало. Ето ви!!!!!!!!!
И с едно момиче правим обща книга >>dani_zhekova<<
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
Ето я и нея. Ще я пишем в нейния профил и ако искате да я видите знаете как.
