Едно срамежливо, но талантливо момче се запознава с приятеля(Техьонг) на един от малкото му приятели(Хосеок) и между тях пламва малка искра, ставаща по-голяма и по-голяма с всеки чат, всеки допир, всяко движение,всяко действие, всяка усмивка дадена...
Най-накрая се успокоих. Те ме пусна и ме погледна.
Хайде да се връщаме у вас, че наистина е много студено.- каза той и ние тръгнахме към колата му.
Наистина беше много студено.
Толкова съм радостен, че научих нещо ново за моя любим... Сега знам къде да го търся, ако е тъжнен, но ще се постарая... да не става.
Потеглихме с колата до нас. Те шофираше с едната ръка, а с другата беше хванал моята.
Красив момент, който не исках да свършва, но уви свърши...
Вече бяхме стигнали до дома ми. Слезнах ме от колата и влезнахме в къщата. Аз се затичъх към моята стая.
Куки внимавай да не паднеш по стълбите!- извика се след мен Те.
Добре хьонг!- точно го казах и паднах.- Ауууу...
Казах ли ти... Ох...- Те заключи входната врата и закрачи към мен.- Добре ли си?- попита ме притеснено.
Да, добре съм. Няма ми нищо.- отвърнах.
Тъкмо щях да се изправя и Те ме вдигна като булка. Започна да върви и стигна стаята ми. Отвори вратата с крак и ме седна на леглото поставяйки ме в скута му......
_______________________ Малко рекламация.... Новата ми книга....
Ups! Ten obraz nie jest zgodny z naszymi wytycznymi. Aby kontynuować, spróbuj go usunąć lub użyć innego.
