Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡️38

Погледа ми все още беше върху червенокосото момиче, чиито очи сега бяха забити в Найл. Моят Найл. Мамка ти, Найл, защо винаги се появяваш полугол?! Кимнах в негова посока и се обърнах към нежеланите гости.

- Мисля, че е време да си вървите. Трябва да се подготвим за гостите довечера. – рекох със спокоен тон.

- Но, Маделин...

- Тя ви каза да си вървите. – Найл изсъска раздразнено, заставайки зад мен. Ръката му се залепи за кръста ми. Е, все пак не бях единствената, която бе забелязала колко нагло ме оглеждаше възрастният мъж, чието име не помнех.

- Виждам, че все още си с него. - поклати глава. - Кога ще разбереш, че този мъж само те използва, Маделин? След време ще ти обърне гръб и ще намери момиче на неговата възраст. Ще намери жена. Жена завършила с образованието си, а не като теб...

- Замълчи! - Найл изрева. Обърнах се и го погледнах. Челюстта му бе стисната, а сините му ириси потъмняваха с всяка изминала секунда. - Всеки път казваш едно и също. Кога ще спреш? Не ти ли писна? Аз ще остана с Маделин, независимо дали това ти харесва или не! - изкрещя. - Не знаеш на какво съм способен за това момиче, затова ако не искаш да разбереш по-лошия начин, те съветвам да млъкнеш.

Хванах ръката му, преплитайки пръстите ни. Надявах се това да го успокои. Поставих малка целувка на ключицата му. Майка ми се сви в мъжа до себе си, изплашена до смърт от Найл. Вътрешно се смеех с глас.

- Ще прекратя целия този безсмислен разговор, с няколко думи. - Зейн се изкашля, слизайки по стълбите. - Първо, Найл трябва да се успокоиш. Второто, което е, г-жо Нюман, - обърна се към жената, водеща се моя майка. - ще се постарая възможно най-скоро, Маделин да не е част от вашето семейство.

- Какви ги говориш, Зейн? Тя е моя дъщеря!

Разбира се, че ще съм й дъщеря, когато няма къде да остане и се нуждае от помощта ми.

- Да, ваша дъщеря е. Не можем да променим този факт, за съжаление. - въздъхна драматично. -  Но това момиче тук, наричащо се ваша дъщеря, скоро ще бъде от семейство Малик. Сега, моля да напуснете дома ми. Не сте добре дошли тук!

Майка ми тропна с крак и изпищя. Запъти се към вратата, като противния мъж я последва, непропускайки да ми намигне. Найл се напрегна видимо и направи крачка към него. Сложих ръце на голите му гърди, вдигайки глава нагоре, за да мога да го погледна.

- Не си заслужава. - казах тихо. 

Червенокоската последва баща си, оглеждайки Найл преди да излезе. Изръмжах и с бързи крачки тръгнах към нея. Ирландеца хвана ръката ми, обръщайки ме към себе си.

- Не си заслужава. - прошепна в ухото ми, повтаряйки думите ми от преди минута. Обвих ръцете си около кръста му, като се притиснах в него.

- Мразя, когато те събличат с поглед. - измърморих.

Найл се изкикоти и повдигна брадичката ми с помощта на палеца и показалеца си.

- Нека да ме събличат с поглед. Ти ще си единствената, която ще го прави с ръцете си. - намигна ми, оставяйки дълга целувка върху устните ми. Усмихнах се широко и допрях челото си до неговото.

- Бандата е тук! - Хари изкрещя, влизайки като внесе един тон смяг със себе си. Снежна топка прелетя през целия хол, забивайки се в стената.

- Опа! Хари трябваше да е на мястото на стената. - Луи се засмя, събувайки обувките си.

Всички останали влязоха след него. Не можех да чуя собствените си мисли, заради цялата тази врява. Час по-късно, всички бяхме насядали около горящата камина с чаша чай, топло мляко или горещ шоколад в ръка.

- Защо майка ти риташе гумата на колата и пищеше толкова истерично? - Лиам попита и отпи от течността в чашата си.

- Дълга история. - Зейн простена.

- Накратко, заради това, че майка ми не може да се държи като майка, скоро ще бъда Малик. - казах с усмивка.

- А някой ден, ще бъдеш Хоран. - Найл каза тихо в ухото ми, карайки ме да настръхна и да се усмихна по-широко. Господи, защо трябва да е толкова сладък? Целунах бузата му и увих ръцете си около врата му.

- Толкова сте сладки, че чак ми се повръща. - Хари направи погнусена физиономия, но въпреки това се усмихна.

- Време е за подаръци! - Зак изкрещя, тичайки към елхата. След тричасово разопаковане на подаръци, момчетата и Елинор решиха, че е време да подредят багажа, който бяха донесли. Щяха да останат тук до Нова година, което значеше, че няма да скучая. Тъй като довечера щяхме да излизаме, реших да легна, за да се заредя с енергия.