Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡️37

С усмивка на лице, прокарах пръст по разголената част от гърдите му. Притиснах долната си устна между зъбите си и невинно погледнах към високото момче. Както винаги последните три копчета не бяха закопчани, което улесняваше работата ми. Найл хвана ръката ми, дърпайки я от себе си. За момент се намръщих. Другата ми ръка се насочи към копчетата на ризата му, заигравайки се с тях. Найл бутна чашата ми в минаващия до нас човек, улавяйки и другата ми ръка.

- Спри! - повиши тон.

Обърнах се и с бързи движения взех нова чаша със същия алкохол, изпивайки я на екс. Главата ми леко се замая. Найл дръпна вече празната чаша от ръката ми. Изпсува тихо, щом осъзна, че е бях изпила съдържанието ѝ.  

- Маделин, спри да пиеш! - изкрещя и хвана ръцете ми.

- Добре, мамо. - засмях се. - Стига, Найл, и двамата сме еднакво пияни. - извъртях очи, хващайки рамото му, за да не падна.

- Поне на мен не ми личи. - изръмжа. Обви ръката си около кръста ми, за да не се строполя на пода и се запътихме към приятелите ни. Гостите бяха доста по-малко. Което всъщност бе нормално. Часа беше около три и повечето бяха горе в хотела. Успях да изпия още една чаша от алкохола, с който се наливах цяла вечер, преди да ме спипат. Лиам и Зейн ми се скараха и след половин час Найл ме водеше към стаята ми за тази нощ.

*

Силно тропане по вратата прекъсна съня ми. Секунда по-късно, някой нахлу в стаята. Ще убия човекът, който посмя да ме събуди. 

- Маделин, хайде...Опа.

Отворих очите си, изправяйки се в седнало положение. Лиам седеше на вратата с широка усмивка на лицето си. Имах чувството, че главата ми ще се пръсне и доста моменти от миналата вечер ми се губят.

- Е, имали сте бурна нощ. - олюля се на пети.

- За какво говориш? - попитах объркано, разтривайки слепоочието си.

- Погледи до себе си. - каза, кикотейки се. В същия този момент, усетих как някой дръпна одеялото ми. Какви ги бях свършила пак? - Здравей, Найл. - Лиам се засмя отново.

Найл ли каза? 

Светкавично обърнах глава и очите ми се сблъскаха с тези на Найл. Той разтри очите си и се хвана за главата, мърморейки. Щом ме видя, лека сънена усмивка се появи на лицето му. Започна да се приближава към мен, но се отдръпнах бързо. Усмивката изчезна толкова бързо от лицето му, колкото и се появи. Найл стана бързо от леглото, навличайки черните си боксерки и вчерашните си дрехи и влезе в банята. Използвах времето докато го нямаше, за да се облека. След около пет минути, ирландеца излезе от банята и застана пред мен, поглеждайки ме. 

- Когато разбереш какво искаш ми се обади. - каза студено. - Аз не съм играчка, Маделин. Знам, че те нараних. Но, по дяволите, минаха се почти две години. И може би нямам право да ти казвам това, но няма да търпя да ме разиграваш. Недей да използваш любовта ми към теб, срещу мен. Знаеш, че съжалявам. Казах ти милиони пъти, че съжалявам, но това не промени нищо. Не мога нищо повече да направя.  - рече бавно и спокойно. - Съжалявам, че се наврях в шибаната Изабела, докато бях шибано пиян. Ако можех да върна времето назад, щях да го направя. Но не мога. - повиши тон и прокара ръка през косата си. - Кажи ми какво да направя, за да ми простиш? Какво да направя, за да бъдеш моята Маделин отново? Липсват ми целувките ти, прегръдките ти, смеха ти, цупенето ти. Липсва ми това, да се събуждам до теб. Ти ми липсваш, Маделин! - изкрещя, като се обърна към стената, забивайки юмрук в нея. 

Подскочих уплашено и бързо се приближих към него. Хванах ръката му и нежно прокарах палец по разранените му кокалчета. Вдигнах смело глава, срещайки чифт сини ириси впити в мен. 

- Страхувам се. - признах. - А-аз просто..Не искам да бъда наранена отново. Не бих го понесла. - казах тихо и сведох глава.

Найл въздъхна тихо и със свободната си ръка повдигна брадичката ми. 

- Не мога да ти обещая, че няма да те нараня отново, но аз съм такъв, Мади. Правя глупости без да го осъзнавам, защото това съм аз. Но ти обещавам, че никога повече няма да ме видиш с друго момиче, освен с теб. - усмихна се леко, целувайки челото ми. 

- Ами онова момиче, с което снощи се смяхте? Изглеждаше толкова щастлив с нея и..

- Това беше братовчедка ми. - изкикоти се. Червения цвят се показа на бузите ми. - Любовта е онова чувство, при което чуждото щастие е определящо за твоето собствено. Но знаеш ли какво? Ти си моето щастие, винаги си била и винаги ще бъдеш. 

Сълзите отново си намериха място на бузите ми, но този път бяха от щастие. Бях му простила още в мига, в който прочетох писмото му. Но чак сега го признавам пред себе си. Повдигнах се и оставих целувка върху устните му. 

- Прощавам ти. - промърморих, увивайки ръцете си около кръста му и забих лице в гърдите му.