Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡️35

Мислех, че за такъв голям период от време ще спра. Ще спра да го обичам, да мисля за него, да плача за него. Но сгреших. Всичко се върти около него. И мамка му, толкова се мразя, задето не мога да спра да го обичам. Ако сърцето ми бе толкова студено, колкото се правех, че е, може би щях да го преживея. Но онези дебели стени, които бях изградила, вече ги няма. Найл ги събори. Още щом ме целуна за първи път. 

Елинор спря пред огромния мол и изгаси двигателя на колата. Прехапах нервно устна, виждайки фигурата на Лиам от мястото, на което бяхме паркирали. Щом се приближихме към момчетата, Найл ни видя. Разшири очите си, щом те попаднаха върху мен. Елинор му направи знак да мълчи и се затича към Лиам, който беше с гръб към нас. Скочи отгоре му, а той изпищя като малко момиче. 

- Мамка му, Елинор! - засмя се. - Изкара ми акъла! 

- Който нямаш. - казах, кикотейки се. 

- Млъквай, пожарен кран. - нацупи се. 

- Казах ти! - Елинор ме побутна. 

- Съжалявам, че бузите ми стават червени на студа. - извъртях очи в досада. 

Найл мълчеше и не казваше нищо. Гледаше постоянно към мен. Въпреки, че говорех с Лиам относно подаръка на Луи, го забелязвах с периферното си зрение. Не се сдържах и погледнах към него. Сините му очи ме гледаха тъжно и пълни с вина. Обърнах бързо глава, продължавайки разговора си с Лиам. Доколкото успях да видя, косата му вече не беше в онзи рус цвят, който обичах. Сега беше в естествения си кестеняв цвят и беше по-къса. 

- Да влезем в този магазин? - Елинор предложи. 

Погледнах магазина за часовници и поклатих отрицателно глава. 

- Имам по-добра идея. - усмихнах се и дръпнах Лиам с мен. 

- Ще купиш на Луи играчка? - засмя се. - Той не става на пет, Мади. - Лиам поклати глава. 

- Не. Всъщност да, но не точно. - изкикотих се. - Луи от много време мрънка, че иска от онези колички с дистанционно, за да ѝ прикрепи камера. - обясних. 

- Оу, да, вярно. Знаеш ли, имам идея. Ти купуваш количката с дистанционно, а аз камерата. Съгласна? - попита. 

- Съгласна!

След като прекарахме един час в избиране на обикновена количка, се запътихме към магазин, от който можем да купим и камера. В крайна сметка, подаръците ни бяха съвсем обикновени, но знаехме, че Луи ще ги хареса. След още два часа в обикаляне и търсене на подаръци за другите, бях тотално скапана. Исках просто да легна в леглото си и да заспя. Утре ме очакваше още един изморителен ден и исках да се скрия в някоя дупка. 

- Готови ли сте всички? - попита Елинор, след като се срещнахме на първия етаж. Аз, Лиам и Найл кимнахме положително. - Чудесно! - изписка щастливо. - Хари ни чака в помещението, което с Маделин наехме за рожденият ден на Луи. Ще отидем да огледате, за да разберете къде е и ще обсъдим всичко. Съгласни?

Кимнахме и се запътихме към колата. Оставихме всичките пликове в багажника, които бяха над двадесет. Наместихме се в колата и Елинор потегли. С Лиам ме набутаха отзад с Найл, разбира се. Извадих телефона си и изпратих съобщение на Зейн, че ще се прибера по-късно и да не ме чака за вечеря. За втори път днес, спряхме пред ресторанта. Казах на другите, че ще отида до магазина, който се намираше малко по-надолу.

- Ще дойда с теб. - Найл се обади, а Лиам и Елинор се спогледаха с усмивки на лицата. Кимнах и заедно се запътихме към магазина. Да бъда толкова близо до него отново, караше сърцето ми да бие силно в гърдите ми. Исках да го прегърна, да целуна меките му устни отново, но не мога. Едно гласче ми казва да не го правя, докато друго ми казва да следвам сърцето си. Направих го веднъж и сега съм с разбито сърце, колкото и клиширано да звучи. Затова, този път ще изритам досадния глас със съвета ''послушай сърцето си'' и ще послушам другият глас. 

Господи! Щом вече чувам гласове и си говоря сама, наистина полудявам.

- Може ли поне да бъдем приятели? - тихо попита, докато обикалях из магазина, а той ме следваше. Спрях рязко, карайки го леко да се блъсне в мен. Обърнах се към него и го погледнах. - Моля те, Маделин. 

- Не е тук мястото да говорим за това. - казах, а Найл кимна. Взех голям чипс и от любимите си бисквити и се запътих към касите. 

Ирландеца, разбира се, мина пред мен и плати сметката ми. Получих малка усмивка, след като му благодарих. 

- Нуждая се от това, Мади. - промърмори. - Искам те до себе си, дори само  като приятелка. Знам, че нямам правото да искам това от теб. Каквото и друго да кажа знам, че ще е безсмислено. Не се гордея с това, което направих преди година и половина. Мразя се за това, че те нараних, защото ти беше най-хубавото нещо в живота ми, а те изгубих.

- Добре. - прошепнах. 

- Добре? 

- Можем да бъдем приятели. - усмихнах се леко и в следващия момент бях придърпана в прегръдка. Радвах се на кратките секунди, в които бях близо до него и усещах ръцете му по тялото си, а топлия  му дъх във врата си.

 Върнахме се при другите и докато Елинор обясняваше на Лиам, Хари и Найл плана, аз се тъпчех с храната, която Найл плати и си пращах селфита с Ерик. След цялото обяснение, Елинор ме закара вкъщи и ѝ обещах, че утре ще ѝ звънна. Качих се в стаята си, обличайки пижамата си и се хвърлих уморено на леглото. Утре ме очаква двойно по натоварен ден.