Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡️34

- Защо? Това момче е супер секси. И е толкова мил.- погледна ме объркано.

- Да, знам, но знаеш... Найл. - прехапах нервно устна. Не бях говорила за него от една година насам. Никой не беше споменавал името му пред мен. Все още не бях преживяла случилото се. Времето не лекува така, както очаквах.

Бях го срещала няколко пъти по случайност, но момчетата се погрижиха това да не се случва повече, поне докато съм с тях. Но напоследък съм много заета с колежа и работата във фирмата на Зейн, затова и не съм ходила на места, на които е доста вероятно да го видя.

Все още усещам израгящата болка в гърдите си. Всяка мисъл за него, караше сърцето ми да се свие. Но нямах избор.

Всъщност имах.

Във всяка една секунда мога да отида до апартамента му или до фирмата на баща му и да направя всичко много по-лесно и за двамата. Но се страхувах. Ами ако отново го направи? Ако отново ме нарани? Няма да понеса това. Толкова много пъти ми беше обещавал, че няма да ме нарани. Но винаги го правеше.

- Все още го обичаш нали? - попита тихо.

- Едва ли някога ше спра. - прошепнах, въздишайки леко.

- Искам да знаеш, че Найл все още се надява един ден да се появиш на вратата му, да му кажеш тези две думи, за които копнее от почти две години насам.

Погледнах я за момент, опитвайки се да осмисля думите й и върнах вниманието си на телевизора и пуканките. Замислих се за момент, докато очите ми следяха всяко действие в предаването. Защо не е с Изабела? Дали тя все още се върти около него?

Дали му липсвам толкова много, колкото той на мен?

Липсва ми онова усещане докато бях с него. Чувствах се жива. Липсва ми допира му, целувките му, смеха му. Липсва ми онази малка трапчинка на бузата му. Липсват ми прекрасните му сини очи. Липсва ми хумора му, закачките му. Липсва ми да опъвам нервите му до краен предел и накрая да се озоваваме в леглото му. Той ми липсва.

Найл ми липсва.

Но не мога да му простя.