Kingdom England (BG fanfiction)

Глава двадесета

   Преди да се усетя вече лежах на леглото си, държейки се за дясната буза. Чувството беше все едно окото ми ще се пръсне. Изпитвах пулсираща болка и бях абсолютно убедена, че утре мястото щеше да бъде червено, а дори може би и в лек нюанс на синьото. Усетих как сълзите се надигат в очите ми, защото това беше първия шамар, който съм получавала, изобщо. Дори майка ми не си е позволявала да ме удари, а за баща ми да не говорим.
   Тъкмо, когато помислих, че не може да стане по-лошо, Пол се беше настанил отгоре ми. Веднага от устните ми се изтръгна писък, защото се изплаших от това, което можеше да последва. Както и очаквах, ръцете му започнаха да шават по тялото ми, а аз използвах цялата си сила, за да го махна от себе си. Това обаче го ядоса още повече и последва втори шамар, който беше дори по-силен от първия. Главата ми се завъртя настрани, а това му позволи достъп до оголената кожа на врата ми. Устните му се залепиха там, а аз продължих да се опитвам да се освободя.

- Пол, моля те, пусни ме. – помолих го като вече не се стараех да крия сълзите си.
- Не преигравай. Така или иначе, когато се оженим, ще се наложи да стигнем дотук. Дали ще е сега, или след месец няма значение. Все някога ще станеш моя. – каза и лявата му ръка си проправи път под роклята ми.
- Недей, моля те, не го прави! Обещавам, че няма да кажа на никого за това, просто ме пусни. Не искам, разбери. – извиках за пореден път, опитвайки се да го махна от себе си.
- Успокой се. – прикова ръцете ми над главата ми и ме раздруса леко. – Няма да успееш да се измъкнеш. Просто мирувай и ще свърши преди да усетиш. - каза и развърза връзките на роклята ми.

   Викове и писъци изпълниха цялата ми стая. Пол все още се бореше с това да ме съблече, а аз вече като че ли се примирих с положението си. Сълзите продължаваха да се стичат от очите ми, но аз не правих нищо, за да ги спра. Той държеше ръцете над главата ми, стискайки китките ми толкова силно, че най-вероятно ще ми останат синини. Надявам се само всичко да приключи по-бързо.

Гледната точка на Хари:
   Днес беше един от натоварените дни и аз трябваше да го прекарам с Джеймс в Лондон. Нямах търпение да се прибера в двореца и да видя Деника. През тези няколко месеца връзката ни беше станала много силна. Обичах я изключително много и се стараех да го показвам по всички възможни начини. За мое голямо нещастие Пол все още не си беше тръгнал. Всеки път, когато го видех кръвта ми кипваше, но се опитвах да се сдържам.
   Най-сетне с Джеймс пристигнахме пред портите. Влязохме вътре и веднага забелязах, че беше по-тихо от обичайното. Нямах никаква представа на какво се дължи това. С Джеймс се разделихме на стълбището, защото той имаше уговорка с баща си, а аз мислех да посетя Деника. Започнах да изкачвам стъпалата за втория етаж, когато Анабел се появи отнякъде и притича доста бързо до мен.