Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡17

Караше ме да ревнувам, без дори да го осъзнава.

Мислех, че щастието не можеше да зависи от един човек. Но сега разбрах, че щастието ми беше самата тя. Това момиче беше като трън в гащите.

Изнервяща.

Досадна.

Ревнива.

На моменти дори глупава.

Но я обичах. И винаги ще я обичам.

Мислех, че знам какво е чувството да си влюбен, но се оказа, че не е било така. Изпитах това чувство за пръв път с Маделин. Всеки път щом я видех, сякаш милиарди шибани пеперуди танцуваха в стомаха ми. Пулсът ми се ускоряваше, а бузите ме боляха заради всичките усмивки.

Наистина мислех, че ще преминем през това. Мислех, че ще се справим с урагана наречен нейна майка, но тя нямаше силата да се бори с нея. Не я разбирах. Нали ме обичаше? Защо поне не опита? Какво стана с всички тези обещания, че винаги ще бъде до мен? Отидоха си сякаш никога не са били тук. Забравиха се, сякаш никога не са били изричани.

Три месеца по-късно

- Готов ли си? – извика Хари от долния етаж

- Да. Ела да ми помогнеш с багажа. – казах в отговор

След по-малко от десет секунди беше при мен. Всеки взе по два куфара и ги задърпа надолу. Останалите десет куфара бяха колата. Не знам как багажа и на двамата се събра в тази кола. Сложихме и последните куфари в багажника. Заключих къщата и се качихме в колата.

- Готови ли сте, момчета? – попита Изабела

Кимнах с усмивка, а тя запали двигателя на колата. Всички продадохме колите си преди да тръгнем за Ню Йорк, освен Лиам. Той отказа да се раздели с неговата. Пътя към летището мина в мълчание. Хари не беше особено доволен от факта, че Изабела ни закара до летището, но просто нямахме друг вариант.

- Ще се видим след няколко дни, Найл. – каза и се приближи към мен

Притиснах я в прегръдка.

Имах чувството, че в последните няколко месеца, само тя ме разбираше. Изабела изслуша цялата история с Маделин и мнението ѝ беше, че ако ме обичаше, нямаше да се откаже толкова лесно. И може би бе права. Маделин беше тази, която почти не показваше любовта си.

------------------------------------------------------------------

- След колко време ще кацнем? – попита отегчено Хари