Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡15

Бях щастлива от факта, че намерих хора, на които мога да се доверя. Хора, които могат да ме накарат да забравя за миналото за момент. Запознах се с характерите на тези хора по трудния начин. Наистина не беше лесно, но се радвам, че преминахме през това. Именно тези препятствия, направиха приятелството ни толкова силно.

Вече се мина месец от последната учебна година, а вече искам да свършва. Учителите бяха по-мили от тези в Мълингар.

- Днес ще ходим ли в Старбъкс? – попита Зак, докато слагаше учебниците си в шкафчето

- Знаеш, че не бихме пропуснали. – изкикотих се

Всеки ден след училище минавахме през Старбъкс, а след това с Кейтлин отивахме до ''Malik Enterprises''. Тя чакаше баща си, а аз се набутвах в кабинета на Зейн. Тъй като ми бе приятелка не ѝ правеха проблем. След като оставих всичко ненужно в шкафчето, го затворих. След половин час се намирахме в любимия ни Старбъкс. Седнахме на нашата маса, която се намираше в ъгъла до прозореца. Минута след като се настанихме, Натали дойде за да вземе поръчките ни.

- Обичайното нали? – попита с усмивка

- Този път ще искам същото като Мади. – Джейсън се обади

Натали кимна и отиде да направи поръчките ни. Още от първото ни идване тук, ни обслужваше тя. Имало е моменти, в които Натали не е на работа и друг служител ни взимаше поръчките, но тези моменти бяха редки. Пет минути по-късно се върна с поръчките ни. Грабнах портокаловия си фреш и с Джейсън чукнахме чашките си.

Докато пиех напитката си и зяпах през прозореца, видях познатата физиономия на Луи, но може и така да ми се е сторило. Дори с него спрях да говоря. Пишем си от време на време, колкото да разберем другия как е. Но избягвам разговорите с него, защото знам, че ще изръси нещо за Найл, което няма да ми хареса. Опитвах се да избягвам това име, колкото се може повече. Не отварях папката с парола, защото ме бе страх. Страх от спомените. Опитвах се да избягвам всичко свързано с Найл.

С Кейтлин решихме да си повикаме такси, вместо да разкарваме един от шофьорите на Зейн чак до тук. Разделихме се с другите и се запътихме към таксито, което бяхме набелязали.

- Маделин? – познат глас ме накара да се обърна

Сините очи на Луи ме огледаха от главата до петите. Значи е бил той. Затичах се и скочих върху него. Притиснах го силно в прегръдка. Не мислех, че ми е липсвал толкова много, докато не го видях да стои пред мен.

- Господи, Луи! Не мога да повярвам, че те виждам! – изписках щастливо – Толкова ми липсваше. – подсмъркнах

- И ти на мен, дечко! – обви ръцете си около мен

- А за мен няма ли прегръдка? – каза женски глас

Елинор!

Отдръпнах се от Луи и придърпах Елинор.

- Какво правите тук? – попитах, докато попивах малките сълзи образували се в очите ми

- С Лиам и Хари решихме да се преместим тук. Хари го приеха в колеж в Ню Йорк, а ние с Лиам си намерихме работа в ''Malik Enterprises'' като охранители. – обясни

- Шегуваш се! – извиках – Ние сме се запътили натам. Бащата на Кейт работи във фирмата на Зейн и баща му.

- А Зейн е? – попитаха в един глас

- Зейн е на възрастта на Лиам и е много добър мой приятел. Баща му беше близък клиент на мама и живея при тях. – рекох – Сега, хайде да тръгваме преди да сме изпуснали таксито. – посочих го

- О, не, мила моя. – изкиска се Елинор – Лиам ни чака в края на улицата.

Кимнах и с Кейтлин тръгнахме с тях. Черен джип се разкри пред очите ми, а на него се беше подпрял Лиам.

- Виж кого ти водим. – побутна ме Луи към стоящото момче

--------------------------------------------

- Все още не мога да повярвам, че те виждам. – каза Лиам, след като паркира пред голямата сграда – И, че познаваш Зейн. И за всички други неща. – допълни

- Я, се стегни. – плеснах го леко по рамото

Лиам извъртя очи, но се засмя. Кейтлин се запъти към кабинета на баща си, а ние към този на Зейн. Качихме се в асансьора и натиснах копчето за двадесети етаж. Две минути по-късно вратите се отвориха. Дори не почуках на вратата, а направо влязох. След мен се набутаха, оглеждащите се навсякъде мои приятели.

След подробното ми обяснение какво правя с тях, Зейн ги поздрави. Посочи им къде да седнат, а аз се настаних на малкия, но удобен ден.

- Да те изчакам ли? – попитах, а в отговор получих кимане. Извадих телефона си и писах на приятелите си, но всички бяха заети и не отвориха. След два часа скучни въпроси и дълги отговори, Зейн каза, че са наети ще трябва в понеделник да отидат пак за да оправят документите. Обещах на Луи, че ще спя у тях в петък вечер. Зейн седна уморено на стола, тъй като през последния час показваше кои места на сградата трябва да охранява. Шофьорът му дойде да ни вземе и половин час по-късно бяхме у дома. Пропуснах вечерята и се качих в стаята си. Написах домашните си, а след това със Зейн излязохме да тичаме. Първата ми работа като се прибрахме, бе да вляза в банята. Откакто започнах училище, не се наспивах, което беше голям минус, защото в първите два часа сутрин съм много раздразнителна. Мушнах се под завивките, без капка останала енергия.