Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡2

"Сякаш щях да избягам." - помислих си.

Взехме всичко необходимо и тръгнахме към касите за да можем да платим.

- Маделин!

Щом чух името си, се обърнах в посока на гласа.

О, мамка му! Какъв прекрасен късмет имам! Хах, шегувам се. Да не ми се е изпишкало куче на късмета?

- Много бързо си ме заменила, Маделин. Дори на съобщенията ми не отговаряш. - каза Матю с крива усмивка.

Блондито все още държеше ръката ми. Явно отстрани приличаме на двойка, въпреки, че бихме си изболи очите взаимно.

- Теб какво те бърка? - попита хапливо Найл.

'Щитът' ми застана пред мен, гледайки злобно към бившият ми приятел. Промуших глава под ръката на Найл и се вгледах в Матю, който изглежда се бе стреснал.

- Може ли да поговорим? Само двамата. За малко - погледа му падна на мен.

Застанах пред Найл и му прошепнах да се успокои.

- Виж, Матю, мисля, че няма за какво да говорим. Връзката ни отдавна се изчерпа. А, на такъв човек като теб, не бих дала втори шанс - обясних просто - Хайде, Найл - дръпнах високият мъж, стоящ до мен.

Колкото и да ме дразнеше, от една страна му бях благодарна, че ми помогна. Донякъде. 

На касата, разбира се, имаше спор кой щеше да плати. След десет минутен спор и дълга опашка, разделихме сметката.

През целия път до вкъщи, Найл се чупеше, сякаш бе петгодишен, на когото са му взели балона. Който, разбира се приличаше на дилдо, но детето си мислеше, че е червейче.

Докато блондито се качваше по стълбите с пликовете, в които се намираха покупките, си позволих да огледам задника му.

Дявол да го вземе, беше секси!

Бавачката ми бе супер дразнещо същество, което бих изчукала при първа възможност.

- На колко години си? - попитах, докато подреждахме продуктите в хладилника.

- Двадесет и три - отговори просто, без да ме погледне.

Човече, шегуваше се! Засмях се, с което си спечелих объркания му поглед.

- Сериозен съм, Маделин.

Смеха ми бързо секна, осъзнавайки, че е сериозен. О, по дяволите!

Сега бе негов ред да се смее.

- Утре с теб, мила моя, ще излъскаме целия апартамент. Но пък ти можеш да лъснеш още нещо - намигна ми и погледна към тесните си тъмно сини дънки.

- На седемнадесет съм, тъпако - извъртях очи.

Кикотът му отново огласи стаята. Преди да излезе от стаята каза, че след няколко минути негов приятел ще намине за да му остави дрехи за седмицата, през която щеше да остане тук.

Докато Найл оправяше стаята, в която щеше да спи (и, която, ей така, случайно бе срещу моята), взех няколко учебника и тетрадки. Сложих очилата си за четене и тупнах на дивана във всекидневната.

WORDS:1153.

РЕДАКТИРАНА:08.08.2019