Babysister |N.H| [BOOK ONE]✔

➡2

- Шегувам се, блонди - изхилих се насреща му

Чертите на лицето му, видимо омекнаха.

- Спри да ме наричаш така - извъртя очи

- Е, как очакваш да те наричам, като дори не знам името ти? - попитах заядливо.

Подсмихна се, след което ме погледна. Неговите сини ириси се сблъскаха с моите.

- Найл. Името ми е Найл - отвърна, продължавайки да се взира в очите ми.

- Дадено, блонди.

Найл изръмжа ядосано.

- Сега, ако обичаш отиди и напазарувай, след като изпразни целия ми хладилник - заповядах.

- Идваш с мен - каза спокойно, докато се обуваше.

О, стига де! Дори и за пет минути ли не можеше да ме остави?

- Не, не може да останеш тук, Маделин - рече, сякаш прочел мислите ми.

Изпуфтях и последвах примера му, обувайки сивите си кецове на Vans. Затичах до стаята си и грабнах телефона си, пъхайки го в задния джоб на дънките.

Найл ме чакаше и потропваше с крак. Усещах, как новото ми хоби щеше да бъде да дразня бавачката си.

Хах, бавачка.

Отстрани наистина звучеше смешно.

Телефона ми изписка в знак, че бях получила съобщение.

Матю.

Изтрих съобщението, без дори да го отворя.

Матю беше бившето ми гадже. В началото беше мил, но после се превърна в същински задник. Той бе от типа момчета, които първо се мазнят и те оплитат в мрежите ти, а после се насочваха към вагината ти. Е, успях да преживея тази седем месечна връзка за доста кратко време.

С влизането в магазина се запътих към сладките изделия. Награбих десет различни вида шоколад и бисквити за отрицателно време. Но, хей, кой не обича сладко? Аз лично бях влюбена в сладкото. Намерих бавачката си и сложих всичките продукти в количката.

- Диабет ли искаш да хванеш? - попита, оглеждайки количеството шоколад.

- Я, млъкни. Ти сякаш не обичаш тези малки и шоколадови вкусотии - казах замечтано.

Найл просто поклати весело глава и ме дръпна към млечните продукти. С едната ръка буташе количката, а с другата държеше моята.