Kingdom England (BG fanfiction)

Глава трета

   Продължихме с разговорите, докато не пристигнахме пред пазара, който се намираше в центъра на града. Определено не беше подходящо място за някой като Хари. Миризмата на месото и рибата, които стояха на открито беше непоносима и се носеше от километри. Погледнах в списъка на мама и установих, че няколкото неща, които трябваше да купя са просто няколко вида хляб. Щях да приключа по-бързо, отколкото очаквах, но естествено хляба беше чак в другия край и трябваше да премина през целия пазар и по мен да попият всичките тези богати и „невероятни" аромати.

- Виж, аз ще отида да взема това, което ми трябва набързо, а ти седни на пейките до фонтана и не мърдай. Ще се върна след минути, става ли? - погледнах го и забелязах, че оглеждаше наоколо.
- Не искаш да те виждат с мен ли?
- Не искам теб да виждат с мен. - промених смисъла на изречението му, а той сякаш се зачуди какъв ми е толкова големия проблем с това. - Моля те, просто ме изчакай. - усмихнах му се.
- Добре. - най-накрая склони и тръгна към пейките, а аз поех с бърза крачка към мястото, на което се продаваше хляба.

   Стараех се да стигна до мястото бързо и да приключа с пазаренето още по-бързо. За щастие тълпата днес не беше голяма, а и пред щанда нямаше опашка. Най-сетне малко късмет и в моя живот. Напазарих всичко останало и платих. Дори остана ресто, което ме учуди. Мама смяташе винаги всичко точно, но този път беше сбъркала, защото купих абсолютно всичко от списъка. Как ли щеше да реагира като й съобщя? Отново с бърза стъпка се върнах в началото на пазара и се запътих към фонтана, където Хари трябваше да ме чака. Нямаше ме само около десетина минути и не би трябвало да е умрял от скука. Когато пристигнах на мястото обаче, по пейките бяха насядали много хора, но нито един не беше той. Мисля, че бях доста ясна като му казах да ме изчака и да не мърда от тук, нали? Най-вероятно е отишъл да разгледа или да си купи нещо от магазините наоколо, които вътре със сигурност миришеха по-добре, отколкото пазара и зеленясалата вода в шадравана. Почаках го известно време, а стрелките на часовника, който се намираше в близост показваше, че вече са минали петнадесет минути. А, не това беше. Знае пътя, ще се върне сам. Вдигнах торбата с хляба от една скамейка, на която я бях подпряла и тръгнах отново по обратния път към двореца. Как можа да ме зареже така? Първо настояваше да дойде с мен, а сега при първа възможност избяга. Явно наистина съм толкова отблъскваща. Не знам защо се почувствах толкова зле от този факт, но определено не ми беше приятно. Мразех да ме лъжат.
Вървях към двореца, потънала в мисли защо Хари си тръгна, когато усетих стъпки зад себе си. Приближаваха се доста бързо и за миг се уплаших, защото за осемнадесети век престъпността съществуваше. Пулсът ми се учести и забързах ход, страхувайки се да погледна назад, но стъпките също започнаха да се приближават по-бързо. В следващия миг една ръка хвана рамото ми, а аз изпищях и се завъртях към човека, като го халосах с торбата с хляба право в главата. Той отстъпи назад и едва тогава успях да различа кой е бил.