Kingdom England (BG fanfiction)

Глава трета

- Не е за вярване, че ми върза тенекия в градината? - забелязах Хари, който се приближаваше към мен и изглеждаше доста по-малко официален за разлика от снощи.
- Казах ти, че не обещавам нищо. - припомних му думите си от снощи.
- Знам, но се надявах, че ще се появиш.
- Нямало е как да стане, защото спах до преди половин час. - той се засмя.
- Обичаш да спиш, значи? - кимнах. - Можеше да ме предупредиш, че ще спиш.
- Как? Да ти изпратя пощенски гълъб или да ти пратя телеграма? - попитах саркастично, а той отново се засмя.
- Да, глупав въпрос. Но все още е рано. Свободна ли си? - отново ми се искаше да кажа „да", но нямах такава възможност и сигурно никога няма да я имам.
- Не, съжалявам. Трябва да свърша някои неща в града.
- Тогава ще дойда с теб. - каза развеселено, но аз се намръщих при чутото.
- Не може. - поклатих отрицателно глава.
- Защо не?
- Казах ти вече, не е добре да ни виждат заедно.
- Хайде, моля те. На никой няма да му направи впечатление, защото изобщо няма да се интересуват от нас. Искам да те опозная. - беше прав, но все още се опасявах, че ще се случи нещо лошо и всичко ще се обърка. А и защо искаше да ме опознае? Може би, за да разбере как да си чисти сам стаята.
- Добре, но ако някой ме попита, не те познавам.
- Устройва ме. - съгласи се и заедно тръгнахме отново по улицата, която щеше да ни отведе до града.

   Изминахме първите няколко минути в тишина, защото никой не знаеше какво да каже. Той може би не знаеше как да се държи пред едно обикновено момиче, което работи в двореца, а аз нямах никаква представа как се общува с другия пол. Като изключим татко и Джулиан, разбира се, но те бяха част от семейството ми. Ясно беше, че нямаше аз да направя първата крачка, защото той беше този, който ми се изтърси и настоя да дойде с мен. Ако мисли да ме опознае с мълчанието си, сигурно ще му трябва доста време.

- Защо не ми разкажеш нещо за себе си? Засега знам само че обичаш да спиш.
- Няма много за разказване. Семейството ми работи в двореца от две години. Имам по-голяма сестра, която е женена, а майка ми непрекъснато мрънка, че не върша нищо, за да помагам. - завъртях очите си като се сетих за разговора ни от преди малко.
- А, баща ти?
- С него винаги съм се разбирала повече, но в нашето семейство мама командва. Татко върши по-тежката работа и слуша нарежданията й. - майка ми определено беше един голям цербер. - Ами ти?
- Аз живея само с баща си. Той е най-добър приятел на крал Ричард, а аз се познавам с принц Джеймс, откакто бяхме малки.
- Сигурно е хубаво да носиш статуса на най-добрия приятел. - предположих, но той поклати глава.
- Всъщност, живеем в двореца, защото баща ми е водач на армията на Англия.
- Сериозно? - това не беше нещо, което очаквах, че ще чуя.
- Да, или поне я водеше. От снощи тази отговорност се прехвърли на мен. - очите ми се разшириха, защото как бе възможно толкова млад човек без опит да командва хилядна армия.
- Желая ти късмет, най-искрено. Ще ти е нужен. - потупах го по рамото, а той се усмихна и промърмори едно благодаря.