Kingdom England (BG fanfiction)

Глава втора

   След края на малката изненада, която баща ми спретна, той и Ричард вдигнаха наздравица, а аз все още продължавах да премислям каква отговорност трябва да поема. Англия имаше много врагове и водеше двойно повече битки. Печелили сме толкова, заради напътствията и подготовката на баща ми, а сега аз трябваше да започна да мисля стратегически като него. Определено живота на човек може да се промени за част от секундата.
   Бях потънал в мисли за това какво ми предстоеше, докато не усетих как една ръка се докосваше до рамото ми. Обърнах се към източника и погледа ми се сблъска с кафявите очи на Ева, която имах чувството, че само си отваря устата, но така и думите й не достигаха до слуха ми.

- Извинявай, ще повториш ли? – попитах я възможно най-учтиво, а тя извъртя очите си.
- Питах те дали искаш да танцуваш с мен. Ще отпразнуваме новия ти пост. – предложи, докато ръката й все така стоеше на рамото ми. Зачудих се дали да приема, но в крайна сметка се съгласих. Може би щях да си прочистя мислите от бъдещата ми отговорност за известно време.

   Бутнах стола си назад и се изправих, а след това подадох ръка на Ева. Тя я пое с усмивка и също се изправи. Тръгнахме към дансинга, точно преди да започне нова мелодия, която се свиреше от придворните музиканти, които също познавах, защото присъстваха на всяко едно събитие. С Ева се спряхме точно по средата на балната зала и едната ми ръка хвана нейната, а другата се уви около кръста й. Започнахме да се движим в ритъма на мелодията, която озвучаваше помещението и за момент успях да забравя за това, че татко ми завеща деветдесет хилядна армия.

Гледната точка на Деника:
   Тържеството беше във вихъра си, но за жалост нямах възможността да му се насладя така, както би ми се искало. Хубаво би било, ако поне една вечер се поставя на мястото на една от многото изтънчени дами в салона, за да разбера какво е чувството да носиш такава огромна рокля и да танцуваш на музиката, която изпълва залата. Разбира се, нищо от това няма да се случи, защото първо, че не мога да танцувам и второ, никога дори и след милион години няма да се видя в разкош, който да ми позволи да облека рокля като тази за на кралицата например. Никой не избира семейството си и какво ще е социалното му положение. Никога не бих заменила родителите си или лудата си сестра, но поне за една нощ искам да съм като останалите. Докато се бях подпряла на рамката на вратата, която водеше към коридора, който пък водеше към кухнята, се бях загледала в танцуващите двойки по дансинга. Погледа ми изведнъж се приземи на момчето върху, което паднах по-рано. Танцуваше заедно с принцеса Ева и двамата очевидно си прекарваха чудесно. Смееха се и си говореха, а аз ги наблюдавах, колкото и маниакално да звучи това. Не можех да отрека, че беше привлекателен, но едва ли щеше да излезе нещо хубаво от това. Като си знам късмета сигурно е женен.