Falling For The Dolan Twins

The begging

Дали ново начало ще помогне помогне да забравиш минали грешки? Дали е достатъчно просто да оставиш миналото зад гърба си и да гледаш напред без да се обращаш назад?Аз съм Natalie и това е моята история!
Най-лошата година може да преобърне животът ти, но дали ще е към по-добро или по-лошо, това зависи само от теб. Бе дълга и мъчителна година за мен в Чикаго, станаха някои драми, за които дори и да съжалявам съм безсилна пред времето.
   „Преди няколко месеца...”
Две неразделни приятелки. Представете си аз и моята най-добра приятелка, заедно срещу всичко и всеки, срещу големия суров свят, имайки си голямо доверие помежду си. Можех да я наричам моя сестра. Двете с нея пишехме истории, главно за известните момчета в гимназията, които харесвахме. Та историите не бяха точно реалност, по скоро бяха огледало на нашите „мечти”. Но само ако разберяха, не ми се мислеше какво щеше да стане. Един ден точно бях написала поредната история и точно я показвах на Кейтлин:
- Не мога да повярвам, това е най доброто което си писала до сега, само чуй тази част...”Лицето на Кам бе озарено от лунните лъчи, очите му блестяха. Бавно се приближил към нея. Тя била много развълнувана, чакайки този момент много одавна, умихнала се и с радост чула думите „Обичам те”... „
- Знаех си, че...-но в този момент, преди да довърша изречението си, Кам и неговия приятел Дерек ме прекъснаха.
- Хей,как вървят поемките... – каза Дерек, но той дори не подозира, че това не са поеми, а истории в които влизат всички те, но и не трябваше да разбира, защото това щеше да е краят на моя живот.
- Хиу, този път ти се размина. – каза Кейт.
- Този път да, в бъдеще трябва да сме по внимателни, не искам да знам или дори да си представям какво ще е да научат всичко това... – замислена отговорих. Но това което стана след няколко седмици беше най-големия ми кошмар. Кейт бе взела телефонът ми и четеше, но тогава се появи Дерек, който взе телфона от нея и започна да чете. Това беше края. Изкаше ми се просто да изчезна. Но се оказа, че историите които пишех се харесаха на останалите, поне така си мислех, защото Кейт се възползваше от тях за да се добере до „популярните”. В течение на времето имахме все по-малко време да се виждаме, или по скоро тя да ме вижда, защото другите и приятелки не мислеха, че и аз мога да се присъединя към тях. Изведнъж останах сама. Беше ужастно. Бях в някаква дупка, но нямаше как да изляза от нея, защото нямаше кой да ми подаде ръка. Това ме правеше много разстроена, но не беше причината да направя голямата грешка.
Веднъж след физкултура, дочух разговора им когато отивах към тях.
- Та, кога смяташ да я разкараш... Омръзна ми тази загубенячка само да се размотава с нас. – каза една от тях. Сигурна бях,че Кейт ще се застъпи за мен, но тогава я чух да казва:
- Спокойно, скоро ще я разкарам и без това историите и вече стават баналност, имаше своя момент на слава, наслади му се, край. Човек трябва да приеме фактите!
Тогава сякаш дупката в която бях попаднала по-рано бе станала бездънна яма в която все повече и повече пропадах. Разочарована от думите и се приближих до нея, но изненадана и сигурна че съм чула достатъчно, тя не казваше нищо. Разбира се другите не оставиха нещата така:
- О, хей Кейт не карай Камеран да чака толкова. – каза грубо и някак надменно Аби, една от новите и приятелки.
Не знаех много относно това, но си спомних, че когато бяхме приятелки тя излизаше с него. Пред мен минаваше с идеята, че ми помага да се събера с него, но сега всичко ми се изясни. Тя просто ме е лъгала, за да може заад гърба ми да излиза с момчето, което явно и двете сме харесвали.
- Какво има между теб и него? – попитах я за да се оверя, мъкар че знаех, че отговора щеше да боли.
- Ох... Ам... От известно време излизаме и... – не знам защо и беше толкова трудно да го каже, дали ме лъжеше само за да се оттърве от мен или просто не искаше да го науча по този начин... Е това е въпрос на който не получих отговор. Не защото ме бе страх да го задам, а защото нямах възможността да попитам.
- Е, стига толкова сладки приказки. Да не го караме да чака повече. Хайде Кейт нека вървим. – незнайно защо, всявайки цялата тази драма Аби, реши да забърза нещата и да отведе Кейтлин от мен без възможност да поговоря с нея.
- Кейт, почакай, нека поговорим поне... – но бях прекъсната от нея.
- Не, аз тръгвам... Нямам какво да говоря с ТЕБ! Животът си е мой и правя своите избори. Но при теб май не е точно така. Може би избори трябва да се замини с грешки, но... Какво да се прави... Такъв е живота. И наистина ли искаш да чуеш истината... Знаеш ли какво, ще я получиш. Да с Камеран се срещаме още докато бях с теб и те залъгвах, че съм с него за да ви зближа, просто тогава не исках да го разбираш, но сега някакси не ме е грижа за това. Та сега имам среща с него, така че... Чао!
Излезе така спокойно от съблекалнята, вякаш е извършила геройство.            Няма да лъжа, тогава не бях толкова разстроена, дори изобщо. Питате защо ли? Трябва да съм тъжна, че най-добрата ми приятелка ме е лъгала     толкова време, че момчето коетохаресвах и за което толкова много съм споделяла с нея сега е нейно. Че ме използва и ме заряза по този домен начин. Не, как мога да тъжа за подобни неща. Бях гневна! Исках час по скоро нещо да стане с нея, което ще и върне стария живот, моя стар живот. И тогава, ядосана и обгърната от злоба, си спомних колко много обича своята коса. Та какво по добро отмъщение от това, да яя загуби, както аз изгубих всичко. Не мислих, просто действах. Само ако бях помислила по-внимателно и бях се отказала, нищо от това нямаше да се случи и животът ми нямаше да се промени. Щех да остана загубенячката на гимназията, с бившата си сега известна на всички „най-добра приятелка”. Взех бутилка с препарат и го изсипах в нейния шампоан и чаках мига в който ще излезе от душа.
  Не чаках дълго и точно след физическо тя се изкъпа. Не мислех че всичко ще стане толкова скоро, защото попринци тя не си миеше коста, но в този ден сякаш нещо я накара да го направи точно с този шампоан. Гледката след излизането не бе никак добра. Разбира се не се задържах дълго там, но мога да си представя какво е било. И мога да осетя болката и... Или по скоро тя усети болката която ми причини. След това е кратка история. Отидохме придиректорката и не ни оставиха безнаказани. Да безнаказани. Изключиха и двете ни от училище, защото аз разказах, какво ме е накарало да извърша тази нередност. На мен ми беше безпределно ясно какво щеше да следва след тази ми постъпка, затова не се и изненадах от този факт, но лицето на Кейт... Когато ме обвиняваше бе с това мило, невинно личице, но след като и съобщиха новината, очите и се напукаха от злоба.
  Та, това е историята, която напълно преобърна животът ми. Но не бях сигурна дали ще е за добро. Когато се отклоняваме от правилния път, само на момент на слабост, това не означава че завинаги доброто ме е напуснало, или ще го пречинявам на всеки без да се замисля повече. Не точно обратното. Това ме вдъхнови да обърна живота си, но към по-добро... Е до колкото бе възможно.