Stalker

2.3

-Дейв нищо не ми е разказвал,дори името и не знаех.-казах.-Просто каза,че е виновен за смъртта на сестра си.Каза го един-единствен път и после не сме отваряли въпроса.

За миг се почувствах гадно,защото карах Бел да говори за това.Карах горкия човек да говори за смъртта на дъщеря си,което явно му беше трудно.Кога се превърнах в такава кучка?Господи,аз съм ужасен човек.Бях напът да го спра,но той ме изпревари и започна да разказва.

-Толкова много я обичахме.И аз и майка и,а за Дейв да не говорим.-усмихна се той унило.-Тя беше малката му сестричка,не даваше и косъм да падне от главата и.Беше четири години по-голям от нея.Инцидентът се случи преди 8 години.

-Това какво значи?Той е бил на колко?12?А,тя на 8?-окей,мислех,че е било по-скоро.Но,как може едно 12-годишно дете да е отговорно за нечия смърт?

-С жена ми го обвинявахме за всичко.Обвинявахме го за случилото се,въпреки че той не беше виновен.Беше инцидент,все пак той беше само на 12.Но е много по-лесно да се справиш с болката,ако обвиняваш някой друг.

Значи Дейв е израснал сред хора,които са му натяквали,че сестра му е мъртва заради него?Това беше варварско!Той е бил дете!Как са могли да му го причинят?!

-Вие луди ли сте?Съсипали сте детството му,просто,защото сте нямали отдушник?-разкрещях се.В момента исках всячески да го защитя.-После защо Дейв не е отворен към никого?Защо Дейв се е пропил?Защо прави глупост след глупост?Защо не ви понася?Защо ви мрази?Той още не е проумял,че не е виновен за нейната смърт.До такава степен сте му го набили в главата,че той още обвинява себе си!

-Ето,виждаш ли?Обичаш го.Защитаваш го и си готова да ми счупиш главата,само,защото съм му причинил болка.-той леко се усмихна.-Въпреки това,което уж ти е причинил,ти го защитаваш.

-Не,не го защитавам.-не знам кого лъжех.Най-вероятно себе си.-Просто това е грешно,несправедливо!Съсипали сте детството му!Прецакали сте всичко в него!

Аз бях тази,която няколко месеца се опитваше да го поправи.Аз бях тази,която се опитваше да го събере и да го направи отново човек,бе зда зная в какво се състои болката му.Сега вече разбирах.Той се беше отворил за мен.Беше допуснал само и единствено мен.

-Обичаш го,Елизабет!-изръмжа баща му.-Престани да се правиш на студенокръвна.Обичаш го!Ето,доказах ти го!

-Как умря Роуз?

-Падна от терасата,докато са си играели.Тя не беше оградена.-въздъхна печално.-Бях им казал да не ходят там,но те все пак са отишли.Роуз се подхлъзнала и паднала.Тогава живяхме в апартамент на 9-я етаж.Можеш да си представиш.Дейв просто не успял да я хване.

-И сте го обвинявали за това?-изкрещях в пълна истерия.-Разкарай се от дома ми Брент!

-Ето,казах ти какво се е случило,а ти обеща,че ще отидеш да го видиш като научиш.-стана от стола си.-Ще отидеш,нали?

-Ще си помисля.Точно в този момент не искам да те виждам.-процедих през зъби.

Последвах го в коридора и му отворих широко вратата.Исках да се разкара.Не можех да повярвам,че са обвинявали сина си за такова нещо.

-Направо го,Лизи,моля те.Отиди му на свиждане.-каза той умолително.-Само ти си способна да го поправиш,а аз ще направя всичко възможно,за да докажа,че е невинен.

-Ще си помисля,Брент.-повторих и тряснах вратата в лицето му,за да не продължи да ме моли.

**************
Това е новата глава.
Гласувайте и коментирайте,ако ви е харесала!
Обичам ви 😉😉