Danger H.S.

15 Глава

Вече се беше стъмнило, а аз още седях и гледах през прозореца. Доспа ми се и станах отйдох до гардероба и си извадих  тънки къси панталонки и реших да взема една от тениските на Хари за да ми е по удобно. Облякох една негова бяла тениска стигаща до бедрата ми. Влязох в банята за да махна гримът от лицето си или поне това което беше останало. Погледнах се в огледалото спиралата се беше стекла по бузите ми сега беше засъхнала. Оправих се и сресах косата си излязох от банята и тръгнах да лягам когато се чу хлопaнето на вратата след това се чу звук от ключ. Вратата се отвори а през нея влезе Хари опръскан с кръв. Разширих очите си и сложих ръка пред устните си.
Стейси: Какво се е случило! Изписках а той се засмя.
Хари: Спокойно не припадай кръвта не е моя! Каза през смях а аз го гледах все още шокирано.
Стейси: Не схващам! Казах а той се засмя по силно ама какво му става сменя си настроенията по бързо от момиче в цикъл!
Хари: Да кажем че имах сметки за уреждане и ги уредих! Каза и отйде до гардероба искара бяла тениска и долнище на анцуг остави ги на леглото и влезе в банята. Мамка му какво се случва отново какво е направил. Седнах на леглото и въздъхнах след няколко минути излезе от банята само по кърпа покриваща слабините му. Тръгна да сваля кърпата, а аз бързо се обърнах на другата страна чух смехът му и усетих топлина по бузите си.
Хари: Можеш да се обърнеш облякох се. Обърнах се и видях как нахлузва тениската си щях да го попитам какво е станало, но телефонът му звъдна.
Хари: Ало да Найл с Лиъм свършихме работата...да Найл Кен е мъртъв хората му също не трябваше да се замесва с нас обади се на момчетата и им кажи. Затвори и хвърли телефонът на леглото, а аз го гледах с насълзени очи.
Стейси: Значи за това си весел! Отнел си човешки живот и се радваш за това! Казах и станах от леглото заставайки пред Хари.
Хари: Да и какво?
Стейси: Какво ли? Ти си психично болен Хари! Убиваш хората и се държиш все едно не е станало нищо! Що за чудовище си ти откакто съм тук умряха много хора кой знае какво си правил преди!
Хари: Не знаеш нищо за мен и миналото ми така че замълчи! Изсъска а аз се исмях горчиво.
Стейси: Сериозно ли? Каквото и минало да си имал това не ти дава правото да отнемаш човешките животи! Ти не си бог Хари що за човешко същество ще убива хора на ляво на дясно! Не се ли замисли че тези хора който си убил има някой който ги обича? Майки, бащи, съпруга, Гадже, дете, брат, сестра. Не се ли замисляш мамка му няма да мълча! Кой си ти да съсипваш животите на хората? Кой си ти че да съсипваш моят живот? Превърна живота ми в ад разбра ли! Ако си луд върви се лекувай по дяволите! Какво си ти какво! Прибираш се по средата на ноща целият в кръв и се радваш че си убил човек! Убиец чудовище това си ти Хари! Казах плачейки и гледайки го в очите стискаше челюста си и стискаше юмруци след секунда усетих ужасна болка в бузата си и паднах на пода. Беше ме ударил мога да преглътна да ме убижда, но да ме удря никога. Сълзите замаглиха погледа ми риданията заседнаха в гърлото ми. След секунди риданията ми изпълниха стаята и заплаках с глас.
Хари: НЕ СИ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА МИ ГОВОРИШ ТАКА! АКО ПОЙСКАМ ЩЕ ДОВЕДА И РОДИТЕЛИТЕ ТИ И ЩЕ ГИ УБИЯ ПРЕД ТЕБ ЯСНО ЛИ Е КУЧКО! АКО МИСЛИШ, ЧЕ ПРЕВЪРНАХ ЖИВОТЪТ ТИ В АД САМО ГЛЕДАЙ КАКЪВ ЩЕ Е ОТ СЕГА НАТАТЪК ЩЕ ТЕ НАКАРАМ ДА ПЪЛЗИШ В КРАКАТА МИ! НЕ ЗАБРАВЯЙ ИМАМ ПРАВО ДА ПРАВЯ КАКВОТО СИ ИСКАМ С ТЕБ! ДОРИ ДА ТЕ УБИЯ НЕ ЗАБРАВЯЙ АЗ СЪМ ЧУДОВИЩЕ НАЛИ И ОТ СЕГА НАТАТЪК ЩЕ ВИДИШ КАКВО МОЖЕ ЕДНО ЧУДОВИШЕ! Извика и хвана челюстта ми стискайки я силно. Погледнах го гневно и се изплюх в лицето му пусна челюстта ми и се избърса.
Стейси: НЕ МЕ ЗАПЛАШВАЙ КОПЕЛЕ ТАКОВА! НЯМА ДА ТИ ДОСТАВЯ УДОВОЛСТВИЕТО ДА МЕ УБИЕШ САМА ЩЕ СИ ТЕГЛЯ КОРШУМА! ЖИВОТЪТ МИ Е АД ОТ КАКТО ТИ СЕ ПОЯВИ В НЕГО! ТОЛКОВА ТЕ НЕНАВИЖДАМ! МИСЛИШ, ЧЕ КАТО МЕ УДАРИШ ЩЕ МЛЪКНА И ЩЕ ТРЕПЕРЯ КАТО КУЧЕНЦЕ ЛИ?! ВЕЧЕ НЯМА ДА БЪДА ТАКАВА КАКВАТО БЯХ АКО ИСКАШ МЕ ПРЕБИЙ, НО ВЕЧЕ НЯМА ДА МЪЛЧА! Извиках, а цялата злоба която имах а той ме гледаше все едно мисли къде да ме закопае. Удари ме още веднъж, но по силно извиках и се хванах за бузата.
Хари: Чудесно скъпа тъкмо няма да си цапам ръцете с твоята кръв! Ще видим дали си се променила, но запомни едно ще те накарам не само да трепериш като кученце, а да се влачиш в краката ми и да ме молиш за милост! Истинският ад започва от утре! Каза и излезе затръшвайки вратата искрещях и хвърлих чаша която беше на шкавчето и тя се разби на пърчета на пода.

Хей ето я новата глава. Извинявам се че не качвам често с тази дълга глава!! Ще опитам да качвам често, но едва успявам заради училището. Надявам се тази глава да ви хареса скоро ще има доста изненади!! Изразете мнение и гласувайте обичам ви!! ❤❤❤❤❤❤