Вендета #1 - Блек - Bahchevanova

Глава 18.1

Глава 18

Блек

- Може ли? - попитах останал без дъх.

Когато видях Брияна да стои сама на кея, първото нещо, което си помислих, е колко красива и различна беше днес. Макар да не срещнах нейния погледа, тялото й издаваше промяната. Мамка му, само като се сетих, че трябва да се връщаме във Вегас почувствах раздразнение. Исках да останем още време тук. Егоистично ми се прииска да я чувствам само моя за по-дълго време. Исках да се наситя на тази жена. Имаше нещо в нея, което ме караше да се чувствам различно, без да мога да си го обясня.

Монтана впи зелените си красиви очи в моите.

Дишай Блек, дишай!

Въпреки, че бяха толкова неустоими, нямаше как да не забележа, колко сърдити изглеждаха тази сутрин. Искрено се надявах да не бях аз причината за това.

След като не отговори нищо, седнах до нея и потопих краката си в океана. Дълги години не бях отделял време на това, да си припомня каква красота притежаваше родния ми дом. И тази тишина... бях забравил всичко това в лудия и забързан Вегас.

Само че сега имах по-голям проблем. Беше минало доста време, от както за последно жена ме беше карала да се чувствам неудобно и нервен около нея, а Брияна ми причиняваше точно това. Успяваше да предизвика емиции, които отдавна бях погребал. Приличах на петнадесет годишен хлапак, който не знае какво точно да каже, а има толкова много да сподели.

- Харесва ли ти тук? - попитах, но мълчанието на Монтана не улесняваше ситуацията ми. - Ако искаш може...

Преди да довърша изречението си Брияна се изправи, взе сандалите си и тръгна към къщата.

Какво ставаше по дяволите? Защо беше толкова кисела? Да не би снощи да не й хареса?

- Къде отиваш? - обърнах се след нея.

Сякаш замръзна за момент, а после се обърна към мен и със студен поглед ми отвърна.

- Не е нужно да бъдеш мил, Блек. Въобще, не е нужно да правиш каквото и да е. Това, което се случи снощи... беше грешка. Най-голямата ми грешка.

- За какво говориш? - не разбрах как бях стигнал до нея, но вече стисках ръката й. - Какви глупости говориш?

Брияна присви очи. Гледаше ме с отвращение.

Добре или аз съм луд или тя!