Болка...
Страх...
Тъмнина...
Миналото на Брияна Монтана се връща отново и отново, за да напомни за себе си и да й покаже, че колкото и да бяга, не може да се освободи от него. Минало, коeто е оставило трайни белези по душата и тялото й. Единст...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Блек
Днес целия ми ден вървеше шибано. Първо проблема в казиното, с един откачен дъртак фрашкан с много пари и малко късмет, после онези изчезнали чипове за хиляди долари, а за капак сега трябваше да стоя и да наблюдавам как някакъв тъпак се лигавеше на ухото на Монтана, карайки я да се усмихва така.. Точно преди минути тя стоеше тук сама и толкова красива.
Когато се качи по стълбите, а Чък й помогна да седне на сепарето не очаквах, че нещата с глезена й са толкова зле. Свалих поглед към крака й. Подутината накара корема ми да се свие и да намръщя лице. Вдигнах очи към нея, точно когато Кроу я питаше какво й се е случило. Болеше я. Въпреки, че от деня в който я срещнах за първи път, се опитваше да ме заблуди колко е силна, въпреки, че сега се опитваше да скрие гримасата зад стъклена и студена фасада, аз виждах толкова ясно, колко ранима и крехка е всъщност.
- Инцидент във фитнеса. - очите й ме пронизваха обвинително.
Не можех да сдържа гнева, който зачопли с ноктите си в гърдите ми. Аз бях виновен. Отместих поглед, защото иначе щях да я сграбча, да изхвърля проклетите й високи токчета, които в друга ситуация нямаше да позволя да свали, щях да я закарам в апартамента й и да не позволя да излезе от там докато отока не отмине.
След като Чък представи Брияна на братовчед ми, усетих някакво раздразнение. Страно беше, с какво нежелание се здрависа с мен и каква усмивка придоби лицето й, когато видя Чад. Вярно е, че братовчед ми беше признат от женския свят за истинският красавец в семейството, но не предполагах, че тя си пада по такъв тип мъже. Той беше разбивач на сърца. Какъвто аз самият бях за много жени, напомних си мрачно.
Микейла реши да вдигне тост. За себе си и Монтана. Винаги съм харесвал нарцисизмът в малката Кроу. Беше луда глава и не й пукаше за чуждото мнение. Брияна отпи голяма глътка, след което притвори очи. Бях сигурен, че успешно я бях заблудил да мисли, че не наблюдявам всяко нейно движение. Както самата тя правеше в момента, като ме изучаваше. Усещах невинните й очи по грубото си лице. Усетих.. Не, подуших възбудата й. Вдигнах изненадан очи към нея, но някак успях да потисна порива, който изпълни вените ми с желание. Ръцете й отново трепереха, устните й се разтвориха умолявайки ме да ги притисна към себе си. Брияна Монтана беше предизвикателство, на което не знаех колко още ще мога да устоя. Панталона ми беше започнал да ми отеснява, само при мисълта да притисна голите й гърди към някоя студена стена, да се насладя на гледката отзад, а след това да прокарам пръсти по гърба й, по кръста и дупето , а после..
