Глава 4
Блек
- Господин Блек! Простете, господин Блек! - едва бях излязъл от апартамента си, а лудницата в хотела вече беше в разгара си. – Здравейте, господин Блек! - палавият глас на Сам, управителката на хотел Крос, можеше да запали кръвта на всеки мъж дори когато говореше за времето или за политика. Но моята кръв отдавна беше замръзнала. Бях започнал да заприличвам на безчувствен звяр.
- Здравей, Самър – поздравих я, когато се приближи до мен.
- Снощи сте поискали информация за гостите, които предстои да пристигнат. За жалост, едва днес ме информираха. Можех веднага да Ви ги донеса. Лично! - горещите й кафяви очи се плъзнаха чак до ципа на панталона ми и се задържаха там повече, отколкото беше уместно. Успя да ме накара да се чувствам на тясно в собствените си дрехи. Сам определено знаеше как да извади мъж от кожата му и да го пържи, докато не получеше това, което желае.
- Ако го беше направила - приближих се близо до ухото й, така че да усети дъха ми, танцуващ по шията й, - щеше да останеш разочарована заради главоболието, което ме беше налегнало.
Знаех, че в малката й главица се въртяха куп горещи сцени, свързани с мен, докато се чукаше с някой жалък богаташ. Но също така Самър Маккийтън знаеше отлично правилата, които спазвах. Никога не смесвах работата с личния си живот. И никога не повтарях едно и също легло.
Устните на Сам се извиха в красива усмивка и огънят в очите й игриво проблесна.
- Снощи са пристигнали десетте автобуса с организираните групи, но по-изненадващи са самостоятелните гости - тя ми подаде няколко листа, които прегледах набързо. - Въпреки че знаехме за петстотинте потвърдили присъствието си за откриването на клуб Фелиз, те се оказаха двойно повече. Хотелът е със запълнен капацитет и дори президентът на САЩ да пожелае да се настани, нямаме никакви свободни стаи. А госпожица Крос потвърди, че все още не е раздала всички покани.
YOU ARE READING
Вендета #1 - Блек - Bahchevanova
RomanceБолка... Страх... Тъмнина... Миналото на Брияна Монтана се връща отново и отново, за да напомни за себе си и да й покаже, че колкото и да бяга, не може да се освободи от него. Минало, коeто е оставило трайни белези по душата и тялото й. Единст...