Болка...
Страх...
Тъмнина...
Миналото на Брияна Монтана се връща отново и отново, за да напомни за себе си и да й покаже, че колкото и да бяга, не може да се освободи от него. Минало, коeто е оставило трайни белези по душата и тялото й. Единст...
Връщам погледа си към Микейла. Поглед пълен с надежда и отчаяние.
Очите на приятелката ми не могат да понесат тежестта от тази болка и заридават силно.
- Съжалявам скъпа! Толкова съжалявам!
Обръщам глава напред и освобождавам съзнанието си. Очите ми се отпускат, а стягащата болка в гърдите ми започва да отшумява.
Упойката отново взема превес над съзнанието ми.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Отворих рязко очи. Гърдите ми се движеха с бясна скорост, поемайки големи глътки въздух. Трябваха ми секунди, за да си припомня къде се намирах. Нощната лампа в стаята ми все още светеше. Почувствах студа, който беше проял костите ми.
Обърнах се и седнах на ръба на леглото с колене към гърдите. Тези сънища, бяха по-кошмарни от реалността. Никога нямаше да забравя миналото си. Никога нямаше да ми позволят да се отърва от него. Толкова болка, толкова страх. Преследваха ме всяка нощ и не ми позволяваха да продължа напред.
Затворих очи и заридах. Бях развалина. Никога нямаше да се излекувам. Тони ме беше превърнал в тази празна обвивка изпълнена единствено от кошмарно минало.
Не зная колко време бях стояла там, в мрака, свита на топка и ридаеща, но щом очите ми бяха пресъхнали напълно се изправих и се измих в банята. Не беше първата ми тежка нощ, така че вече добре знаех как да прикрия слабостта си толкова добре, че никой никога да не я забележи.
Когато излязох от банята и свалих дрехите, с които бях заспала, странен шум пробуди любопитството ми.
Сложих копринената си нощница и застанах до притворената си врата, заслушана в тишината. Ето го отново този шум. Тъп звук идващ от съседната стая. Излязох в тъмния коридор, а там на пода лежеше лъч светлина идващ от стаята на Блек. Вратата на стаята му беше открехната. Можех да отлича пъргавите движения, на Бенджамин, но не разбирах какво прави.
