Miles away

Част 2

Следващата събота отново отидох при баща си. Обадих се на Джордж и той ми каза да отида при него в кафенето. Седнах на масата до него.Говорехме си за всякакви неща: коли,мотори,за това какво правех в испания...косата ми беше изпревена и докато се връзвах ма конска опашка той каза:
-Защо я държиш вързана? Имаш уникална коса,а ти я държиш вързана! Пусни я!
-Неее,сега е ужасна!- и се вързах.
-Пусни я!-той ми викна съвсем леко,но закачливо.-Ако не аз ще ти я пусна и най-верояно ще те ускубя,затова си я пусни ти.
-Няма да я пусна.-казах аз и той се доближи още повече до мен след което ми хвана косата,дръпна ластика и пусна леко вълнистата ми коса да се спуска по раменете ми.Лицето му грейна. Започна да я гали и да прокарва пръсти през нея. Тръгна да ми дава ластика,но точно когато щях да го хвана той го отдръпна и го прибра.
-Ще ми го дадеш ли?-погледнах го право в очите.
-Не няма,защото така ми харесваш.
-Но косата ми не прилича на нищо,а на теб ти харесва??-погледнах се във витрината и после погледнах към него.
-Да, така си си супер.-и се усмихна нежно докато ме гледаше в очите.
-Ама много съм рошава!Джоордж!-хилех се,хленчейки.
-Супер си,няма да се връзваш!-той продължи да си играе с косата ми и я мачкаше.-Мека е като възглавница!
-Хаха,наистина ли мислиш така?-засмях се.
-Да,като възглавница е!-започна да си я навира в лицето.Мислех си за това как той е първото момче,което ми прави комплимент за косата,всъщност е първото момче,което въобще ми прави комплимент...
   Показа ми как можеш да направиш едни слушалки да работят без да са свързани към телефона.Останах безмълвна.Бях отнесена от уменията му и знанията му.Гледах го с отворена уста докато ми показваше.
   По едно време телефонът ми звънна.Беше баща ми да отида да се облека.Облякох се и си взех ластик. Като отидох отново в кафенето.
    Той отново ме развърза. Седнах при него,но той ми каза:
-Ела при наще.
-М-моля?Не,не искам.
-Защо?-погледна ме учудено.
-Защото ми е неудобно...вие ще си вечеряте,а аз ви се натресох.
-Пхах! Глупости! Идвай веднага!-и ме повлече за ръката. Дръпна един стол и ме накара да седна.
Усетих как бузите ми започнаха да руменеят.
-Отпусни се де!-каза той.-Това са само родителите ми!-хвърли ми една очарователна усмивка.-Ние не ядем хора!-след което хвърли още една.
-Казах ти вече,неудобно ми е,вие ще си вечеряте,а аз...-не успях да довърша:
-Ами ние не сме вечеряли много от одавна,от месец, само си мезим.-каза майка му.Аз се засмях,но продължавах да си играя нервно с телефона като го подмятах от страна на страна.
-А ти в кое училище учиш?-ме попита тя.
-Ами сега съм в гимназията по строителство и архитектура.-усмихнах се.
Джордж си говореше със съседа ми от лявата ми страна за мен.
-Абе Джордж,защо тя е толкова срамежлива?
-А тя само сега е такава. Иначе е...-и ме погледна с неговата уникално красива усмивка.
-Чисто луда,луда?- попита го съседът ми,който се оказа някакъв техен роднина.
-Дааа..-засмя се и продължаваше да ме гледа. Постоя малко и стана да говори с баща си на бара. Говориха известно време и мина покрай нас,отивайки към служебния вход на кафенето. Той ми намигна,а аз му се усмихнах, когато направихме контакт с очи. След минутка се върна и носеше нещо в ръката си. Взе якето от облегалката  на стола и каза:
-Хайде ставай!
  Аз станах и когато излязохме навън го попитах:
-Какво става?
-Ще се повозим малко.-и ми се усмихна на една страна.
-Със?-попитах с известно притеснение отностно това,че баща ми е наблизо.
-Мотора!-възкликна той с вълнение. Отидохме в задния му двор, той се качи до тях и след минутка слезна с каска и яке. Даде ми якето и аз докато се облека той изкара мотора на по-широко пространство и седна върху него. Пусна ми стъпенките.
Моторът му е високичък и се затрудних с качването,въпреки дългите си крака. Седнах зад него и го обгърнах с тънките си ръце. Ръцете ми бяха достатъчно дълги за да го обгърна и да си оплета пръстите един в друг. Той запали двигателя. Изведнъж в кръвта ми нахлу супер много адреналин. Изпитвах страх и същевременно огромно вълнение.Тръгнахме. Завихме надясно и тръгнахме по склона надолу. Той даде газ точно на завоя и започна да ми се хили,защото не знаех, че трябва и  вторият човек да се наклони:
-Когато има завой,се накланяш с мен и мотора. Трябва да почувстваш мотора.-след което започна да шари из улицата,за да се науча да се накланям. Пак започна да ми се смее:
-Сякаш возя чувал с картофи. Или някакво дърво,отпусни се малко!
-Хаха!-изсмях се аз.
-За първи пъл ли ти е?-каза той.-За да знам как да карам.
-Принципно да,но карай както искаш.- казах и усещах как сълзи започнаха да ми текат от вятъра. Сложих брадичката си върху рамото му и затворих очи. Една сълза се слусна по лявата ми буза. Отворих очи. Видях го да кара без ръце.
-Хвани се!-каза ми той като се забъртя наляво да ме погледне.
Аз се хванах мотора.
-А сега плавно подай газ...-каза.Подадох рязко газ,нарочно. Той ме хвана за ръцете и ми каза:
-Не така,плавно...-след което подадохме двамата газ. И така отново и отново. Той се пусна,след което и аз. Отново го прегърнах, но този път той си сложи неговите ръце върху мойте и започна да ги гали. Гореща струя нахлу в тялото ми и ме изгаряше отвътре. Дали го харесвах–не,това,което чувствах беше нещо повече и нещо по-голямо... Той отново хвана мотора и подаде много газ. Започнахме да летим с бясна скорост! Като за първи път ме хвана страх и след минута го стиснах силно,той го прие като знак да намали и го направи. Обърна. Карахме известно време и влязохме в тревни площи. Той даде газ и излетяхме от един скок! Беше уникално! Аз полетях за няколко стотни над него, но когато гумите удариха земята, се натъртих:
-FUUUUUUUUUCK!!!-изкрещях. Той започна да ми се смее и продължи да кара по тревните площи. Направихме няколко кръгчета из селото и отново реши да скачаме. Скочихме!
Повозихме се още малко и решихме да се прибираме.
  Той ме остави на ъгъла,така че да не ме види баба ми. Беше изключил двигателя и карахме по инерция. Слязох от мотора,прегърнах го,както и той мен,след което ме целуна по дясната буза както и аз него.
–Чао,пиши ми после...
–Ще ти пиша...
  Аз се обърнах и тръгнах към къщата,а той обърна,запали двигателя и тръгна.
   Когато се прибрах вкъщи баба ми я нямаше.Отключих телефона си и видях че имам 3 пропуснати повиквания от нея. Обадих й се.
–Ало?
–Ало,Виктория къде си бе?
–Ами вкъщи...ти?
–Аха...добре.При кафенето...–след което се засмя така че ми показа,че ме ми вярва.–А ти откъде се прибра?
–Ъъъ...ами...минахме по един заобиколен път да си поговорим още малко...–започнах да осъзнавам какво може да стане ако види Джордж с мотора.
–Ахам...–пак се засмя.
    Затворих телефона. Ако е видяла Джордж с мотора ще се досети,че и аз съм била с него,защото й бях казала,че сме заедно. Дали го беше видяла?