Miles away

Част 1.

Този август се прибрах от Испания,защото родителите ми решиха да се развеждат.В Испания имахме къща на два етажа и двор с басейн,но продадохме къщата и сега ще живеем в Лондон.Е,поне аз с майка ми,баща ми ще живее при баба ми и дядо ми докато си намери квартира.Баба ми и дядо ми живеят на 1 час път извън Лондон с кола, в Уиндзор.Цялото ни карго от Испания беше закарано там,защото вилата им е доста голяма.
   Един ден реших да отида да си взема летни дрехи,защото дрехите,които носех със себе си бяха малко.Отидох сутринта и си намерих няколко тениски и къси панталонки. В този ден бях облечена с черна тениска,на която бяха нарисувани очи,светещи в тъмното и черни дънкови панталони. Къдравата ми, тъмнокафява коса беше вързана на конска опашка и се виждаше обицата на ухото ми. Тогава все още слушах алтернативен рок и бях цялата в черно.
–Трябва да отидеш да вземеш кола,бира и хляб.Ето ти пари.–даде ми баща ми няколко паунда.–Ако искаш си купи нещо.
–Ъм,добре,благодаря...–отидох да си взема суичера от горния етаж. Когато слязох се обух и тръгнах да излизам.
   Купих нещата,които трябваше и тръгнах да излизам,при което видях позната фигура.
–Джордж?!–провикнах се,докато излизах,тичайки. Той се обърна и ме погледна без да каже и дума.
–Виктория?!?–каза учудено и започна да мига "на парцали".–Това ти ли си?!?
–Ъм,да аз съм...–тръгнах към него,както и той към мен.Прегърнахме се и той ме целуна.
–Не мога да повярвам,че това си ти! Не можах да те позная!
–Ами...да,промених се откакто свалих брекетите си.
–Ама ти наистина си си свалила брекетите. Супер си така!Ела в кафенето да се видим.–каза той хилейки се.
–Ами,не мога...първо трябва да занеса нещата.–казах смеейки се и посочвайки към плика,който ми късаше трите пръста ,с които го бях хванала.–Но,мога да ти се обадя по телефона...ако ми дадеш номера си.– извадих телефона си , а той започна да ми диктува телефонния си номер.
–Ще ти се обадя.
–Добре.–каза той и тръгна по посока кафенето.
   Занесох полупките на баща ми и му казах,че излизам да се срещна със стари приятели,а той ми каза,че ще ми се обади кога да се прибирам.Изстрелях се от нас, за да ме губя повече време.
   Когато пристигнах той говореше с още 3-ма приятеля: Даниел- момче,което харесвах преди 5 години,Александър-братовчед на Джон и Рейчъл-някакво ново момиче за мен. Рейчъл имаше кафява коса, но я беше боядисала в тъмночервено. Носеше правоъгълни очила и през малката й уста се видяха брекетите,когато ми се усмихна. Изглеждаше приятно момиче докато не извади цигара и я запали. В последствие разбрах,че е навършва 18 след няколко месеца,въпреки това ме издразни.Мотахме се няколко часа пред кафенето,което родителите на Джон имат.По едно време телефонът  ми звънна.
–Ало?Къде си?–попита ме баща ми.
–Оооо! Това гаджето ли е?!–изкрещя  Даниел,намесвайки се в разговора между мен и баща ми.
–Неее! Това е баща ми!–извиках и почервенях.–Ъмм...пред едно кафене съм с приятелите ми.–обърнах се към баща си.
–Къде е това кафене?–попита баща ми със странен глас.
–До магазина.–вече се хилех заради случилото се с Даниел.
–Кой магазин?
–До този ,до  който бях преди малко.–Продължавах да се смея.
–Спри да се хилиш докато говориш с мен!–баща ми започна да говори с по-сериозен тон.–Чу ли ме?
–Да!–продължавах да се заливам от смях.
–Спри да се хилиш!–тонът на баща ми стана още по-сериозен.
–Добре!–все още се хилих.
–Ти чуваш ли ме като ти говоря??–вече много се изнерви.
-ОФ,ДОБРЕ!–извиках и аз през смях.
–В 10 да си си вкъщи,разбра ли ме?
–До-о-о...–не можах да свърша с изречението защото Джордж ми набута цял ред шоколад в устата и почти ми стигна до кривото гърло. Започнах да се давя,а той и останалите се хилеха на мен и на това как баща ми ми крещи по телефона.Извадих шоколада от устата си и продължих разговора по телефона:
–Да...добре...10 часа в нас.–вече се хилех заради Джордж.
–Айде чао!–каза баща ми.
  Стана 10 без 10 и трябваше да тръгвам.Джордж каза че ще ме изпрати,аз се трогнах. Оказа се,че и Даниел и Александър също трябвало да тръгват.Четиримата тръгнахме заедно,ние с Джордж вървяхме с една идея по-бързо и изпреварихме Даниел и Александър.Той ме прегърна през кръста и аз се сгуших в него.Той рязко се обърна наляво и ме повлече с него. Отидохме до една ограда,откъсна едно цвете и ми го подари.Аз останах безмълвна. Изпрати ме до нас.Отново ме прегърна и целуна нежно по бузата.На следващия ден се прибрах в Лондон.