От погребението на Джесика, всички си тръгнаха със сълзи на очите. Кам, семейството и, близките и, всички бяха тъжни. Но един човек се отличаваше от всички. Наш, той бе най-зле.
След погребението се прибра, и отиде в стаята си. С седмици не говореше, не ядеше, не спеше, просто седеше и гледаше една нейна снимки. В мислите му беше пълен хаос. Но една мисъл не го напускаше, какво щеше да е ако никога не се бяха разделя ли.
Но беше готов на всичко пак да е с нея. И да намери начин, пак да бъдат заедно, и оставаше още много малко време докато осъществи плана си.
Гледната точка на Наш
Днес беше денят в който ще се събира отново с моята любов. Сигорно се чудите да какво ви говоря. И сега ще разберете.
В момента се намерим на покрива на една сграда. Бях на ръба и гледах надолу, а в ръката си държах снимка на Джесика.
И това вече е краят, ще отида при нея е ще бъдем заедно.
Без да се замисля, направих едно крачка напред, след това е още една. Не след дълго вече не усещах земята под мен, а летях на долу. След миг не усещах нищо, се една бях парализиран.
Последното което видях преди да потъна в дълбок сън и идващите пожарни, линейка и полиция.
'Но вече беше твърде късно, късно за всичко. Сега отивам при любовта на живота си'
Край
Ето го и края на книгата. По-късно днес ще пусна и Епилога.
Какво мислете, дайте мнение за книгата.
Искам да знам дали ви хареса?
Беше ли ви интересно?
YOU ARE READING
Bad Bitch [РЕДАКТИРА СЕ]
RomanceТолкова ли е лошо да се влюбиш в най-големия си враг. Ако е така значи аз съм лош човек. *^*^*^* Всяко едно наше мразя те, може би означаваше по едно обичам те.