16 Глава

2.3K 133 11
                                    

Докато се седях телефона ми звъня, като погледнах екрана виидях името на не кой да е, а на Наш.
Разколебан се дали да вдигна, но накрая си казах какво пък толкова.

*Или, какво искаш Наш

*Защо Днес не беше на училище

*Теб Това не ги засяга

*Напротив засягаме, Кам е вас ли е

*Не, но теб това какво те интересува

*Чакай ви да 10 минути съм пред нас, и ще видим кой какво не го засяга

Каза и затвори. Амаче е нахален. Но незнам защо да някъде ми става приятно че го интересувам. Не какви ги говоря.

Вече чакам от 20 минути да дойде, а никакъв го няма. Той ме е премахнал, и аз като пълна глупачка седя и го чакам. Изведнъж телефона ми звъна, погледнах го е видях че и непознат номер, не се поколебах и вдигнах.

*Ало, кой е

*Здравейте, вие сте Джесика нали

*Да аз съм какво има

*Искаме да ви кажем че Наш Гриер и катастрофирал, и понеже вие сте последния човек с който и говорим, заминахме на вас

*Моля, коя болница е настанен

*В болница "Dralev"

*Много ви благодаря, Довиждане

*Довиждане

Затворих и тръгнах веднага към болницата. Незнам защо, но щом ми казаха ми е катастрофирал все едно някаква малка частица се откъсна от сърцето ми.

Вече бях в болницата и тичах по коридорите, за да намеря неговата стая. Ето я видях я. Отидох пред нея и тъкмо видях някакъв доктор да излиза от там. Аз отидох до него, за да го попитам за състоянието на Наш.

- Докторе как е той

- А вие каква сте на пациента

- Аз съм.... негова приятелка

- Добре тогава, той се е разминал с малко, няколко натъртвания и едно счупено ребро, но до две седмици ще се оправи

- Благодаря ви, а може ли да го видя

- Разбира се

Аз отворих вратата е с бавна крачка влязох вътре. Видях го как се обръща и ме погледна с очудена физиономия.

- Какво правиш тук, Джесика

- Идвам да те видя, понеже на мен ми се обадиха първи

- А защо се плакала, само не казвай че ти е станало мъчно за мен

- Подяволите, аз едвам да видя дали се добре, защото малко му притесних се за теб

- О, ти си се притеснява за мен, не мога да повярвам

- А на това можеш ли

Казах и отидох до него и го целунах, той започна да ми отвръща, като се изправи и ме хвана давайки ми знак да легна да него на балничното легло. Отделих се от него.

- В болница сме, а е ти си ранен

- Три думи, Не Ми Пука

Каза и ме целуна отново.

Bad Bitch [РЕДАКТИРА СЕ]Where stories live. Discover now