Болка...
Страх...
Тъмнина...
Миналото на Брияна Монтана се връща отново и отново, за да напомни за себе си и да й покаже, че колкото и да бяга, не може да се освободи от него. Минало, коeто е оставило трайни белези по душата и тялото й. Единст...
Някакъв нещастник целуна мазно бузата на Монтана. Кръвта ми се запали, а гневът ми беше способен да заличи всеки на този свят, дръзнал да се изправи точно в този момент срещу мен, но изражението ми не ме издаде. Само един мускул на лицето ми трепна конвулсивно.
Облегнах лакти на колената си. Може би щях да убия този нещастник, но забелязах топлата усмивка озарила лицето на Брияна. Тя харесваше ли го? Вече нямаше и следа от онази привлекателна и красива жена. Отново се беше скрила от света, от мен. Дали някога щеше да ми позволи да я извадя отново. Защото наистина ми хареса. Защото за първи път жена беше успяла да подчини тялото ми, карайки го да я желае. Болезнено. Мамка му, защо бях сложил колан?!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
С напредване на времето, нощта ми ставаше все по кошмарна. Разгоненият пудел цапаше роклята на изисканата дама с лигите, които точеше по нея. Отдавна щях да си тръгна, ако не бях обещал да семейство Кроу да присъствам на цялата програма за откриването на клуб Фелиз. Щях да изпълня обещанието си. Както щях да спра да се гневя за нещо, което не беше мое. Монтана беше свободна да прави каквото иска и аз не бях човека, който да й казва какво да прави. Определено не бях по добрият избор. Не, просто щях да мина през живота й и да я оставя съсипана, както обикновено правех. Може би пуделчето беше наистина по - добрия вариант.
Всички гледаха шоуто от парапета на втория етаж, но аз все още не можех да овладея емоцията между краката си, за да се изправя. Гледката, на която случайно попаднах и в никакъв случай не беше предназначена за мен, ме държеше все още толкова твърд, че надали някога щях да облекча болката. Само като си помисля за тази цепка на роклята, стигаща до хълбока и плътта, която беше на показ. Но това, че нямаше да бъда аз този, който да докосва тази гореща кожа след края на партито, това беше жестоко и несправедливо.
