Вендета #1 - Блек - Bahchevanova

Пролог

Нощта отново се беше спуснала, разранявайки кожата ми.

Не виждах нищо.

Бях закрила лицето си с ръце и полагах неимоверни усилия да притъпя болката.

Остра, режеща като бръснач.

Усещах всеки удар в ребрата.

Тялото ми започна да ме предава.

Аз започнах да се предавам.

Не издавах нито звук, беше ме страх.

Страх, който ме беше сграбчил за гърлото вече толкова дълго време.

Страх, който караше всеки нерв в мен неистово да крещи всеки път, щом входната врата се отключваше.

Не знаех точно колко е ядосан тази нощ, но бях успяла да видя за миг яростта, която беше изкривила умореното му лице.

Още тогава знаех какво следва.

Удар след удар. Обида след обида. Думите му ме караха да се чувствам мръсна, принизена... Като нищожество, за каквото ме смяташе.

Последен удар.

После всичко свърши.

Притихна.

Нямаше вече болка.

Нямаше вече сълзи.

Тъмнина.

Тя беше единственото ми спасение.