10 Глава

280 38 4
                                    

След обяда решихме, че ще се разхождаме в парка, който е наблизо. Отидохме на детската площадка и Матьо реши, че иска да се катери по катерушките и отиде.

По едно време дойде при нас и каза, че му е скучно сам и иска някой да си играе с него. Първо помоли Наш и Анна но те му отказаха. После дойде при мен и направи кучешката муцунка и аз не можех да издържа и отидох с него и си играх сигурно един час. А след това ме болеше ръката, защото децата ме бутнаха на три пъти. След това отидохме до една джелатерия и ядохме сладолед. Аз си взех шоколадов, защото обожавам шоколада.

Вечерта майката, бащата и сладкия брат на Анна отидоха на гости на някакви приятели и щели да спят там. А утре на обяд е трябвало да си ходят. Аз, Анна и Наш се прибрахме у дома и гледахме някакъв филм и после сме заспали и тримата на дивана.

.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.

-Ауу само колко сте сладки –това беше първото нещо което чух докато се събуждах.

-Какво? –казах аз сънено. И си отворих очите.

-Каквоооооооо нееееееееее- казах аз като осъзнах къде се намирам. Бях легнала върху върху нещо и това нещо не беше възглавницата.

-Фък, Фък, Фък, Как? Защо? Неее – Какво? Защо бях легнала върху Наш? Точно на Наш.

-Какво пак?- каза Наш още сънен.

-Ааа нищо аз ставам имам работа.-казах аз и се изнизах от стаята .

Този ден всеки си имаше работа, а аз лично реших, че днес ще миксирам и се заех с това. Цял ден бях на леглото си със слушалките и лаптопа на колената. Докато се усетя беше станало девет. През целия ден бях карала на сушена царевица и вода. Май трябва да сляза и да хапна нещо. Слязох долу и си направих сандвич. После се качих и съм миксирала и чела някъде до 4. На следващия ден излязох малко по-късно от обикновеното. Какво ми става? Откакто живея с Анна много съм се занемарила. Затова реших, че ще си направя по-дълга от обичайната тренировка. Прибрах се някъде към един и видях Анна и Наш да гледат някакъв филм, затова реших, че ще мога да си пусна един дълъг душ.

След това слязох при моите приятели и ги заварих пак да гледат нещо.

-Какво гледате пак ?- попитах ги аз

-Хари Потър и стаята на тайните- каза ми Наш, а Анна ме погледна извинително

-Какво? Как може да не ме извикате да гледате Хари Потър без мен , вие безсърдечни същества.-почнах да им викам аз, а Наш спря филма на пауза.

-Какво? Защо реагираш така, че сме си пуснали просто един филм?- попита Наш недоумяващ.

-Наш нека аз ти обясня.- намеси се Анна, за негово добро. Иначе щеше да си изпати, че е нарекъл Хари Потър само филм.- Това е любимата поредица на Ния и тя я взима присърце.-обясни му така любезно Анна

-Да и ако наречеш Хари Потър "просто един филм" отново здравата ще си изпатиш.- предупредих го аз и бях много сериозна.-Хари Потър е религия. Точно като Лари.

-Какво за бога е Лари.-попита Наш

-Абе ти да не си расъл под камък. Лари е най-якият шип на всички времена.

-Не Нари е живот.

-Не Лари е.

-Не Нари .

-Не знам как изобщо сме приятелки .

-Защото и двете сме идиотки и знаем какво правим като сме сами в спалните ни.

-Дааа – казах аз и се усмихнах загадъчно.

-Хайде сядай да гледаме религията ти.

И така след този малък спор изгледахме всички части на Хари Потър, а по някое време са поръчали пица. Бяха ни объркали поръчката и ни бяха донесли пица с ананас, вместо с пеперони и ни казаха, че след час ще ни донесат нашата. Също така ни предложиха да задържим тази пица ако искаме, като за компенсация. Ние разбира се се съгласихме и решихме да пробваме да изядем ананаса. И пицата се оказа доста вкусна. След това ни донесоха и нашата и ние прасетата изядохме и нея.

Та хора това беше новата глава мъч фенгърлинг ама да има много съжалявам, че се забавих с тази глава. Просто в понеделник бях развалина и нямах сили да си вдигна заника и да напиша тази глава. Таа МНОГО СЕ ИЗВИНЯВАМ АКО ИМА ГРЕШКИ. моля гласувайте и коментирайте чао от мен и дано да сте си изкарали зимната ваканция добре, защото пак се почна с училището

The Brother of My "Sister"  Où les histoires vivent. Découvrez maintenant