The Brother of My "Sister"

9 Глава

-Окей, този ми прелестен вид се дължи на това, че исках да ви направя обяд-казах аз и се усмихнах с най-милата усмивка на която бях способна.-Така че, сядайте на масата аз ще се кача до горе да се приведа във вид и ще сляза при вас. Чиниите са на плота, само трябва да се занесат до масата. Мисля че ще се справите с това. –свърших с тирадата си и намигнах на всички.

.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-..-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-..-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-..-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-..-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.

След като си облякох в подходящи дрехи и под подходящи дрехи имайте предвид блуза с набрано, дълбоко деколте и права черна пола и си сложих спирала и очна линия слязох при останалите. Всички бяха вече седнали и ме чакаха. Колко мило.

-Благодаря, че сте ме изчакали.- казах аз докато слизах по стълбите.

- Лал Ния нали знаеш, че не трябва правиш първо впечатление на наще. Или има защо...- каза Анна докато аз сядах на мястото си и тя повдигна вежди, а аз я изгледах с поглед казващ „Шегуваш ли се".

Мястото до мен беше празно и се огледах, за да видя кой липсва. За мое „щастие" липсваше точно моят Дон Жоан, а именно Наш.

-Е хора ето ви леда –каза Наш влизайки в стаята-Еееее пропуснал съм как слизаш по стълбите с тази пола. Наистина ли?-каза Наш като се преструваше на тъжен. Оооо спокойно тази игра се играе от двама.

- О не се притеснявай може да ме видиш на качване, а може и да си зад мен, а може и още по добре и да ми помагаш да се кача, а може и да ме изпуснеш пак. Защото си карък.-казах аз и му се изсмях в лицето. За мое щастие той беше толкова съсредоточен в това което говоря и по-специално как му говоря, че не видя как техните ни наблюдават. А за още по-голям късмет се засмяха с мен на развоя на събитията.

- Е ще ядем ли най сетне или ще ви чакам да си говорите още-каза малкият Матьо.

- По-добре да не ядем, защото както я знам не е много добра готвачка и може да ни натрови.-каза Наш и се засмя. Е с това вече преля чашата.

- Ако искаш да знаеш, а и да не искаш. Аз имам диплома за изкаран курс по кулинария и съм работила като готвач едно лято и хората бяха много доволни от това което им готвих.

- Сигурно не им е харесвало, но ги е бил страх от теб и са се престрували, че харесват какво си сготвила.

- За твое сведение наистина им харесваше много, защото този ресторант беше на бащата на бившият ми и дори той харесваше какво му готвех. Така че си затваряй устата и си яж каквото съм ти сготвила, за да не разваля другия път само твоето и да получиш наистина някакво разстройство.-казах аз и се обърнах към другите, за да не гледам грозната муцуна на Наш. Как може този идиот да съди храната ми, дори и преди да я е пробвал. Но като се обърнах към другите видях, че всички ме гледат зашеметено.

- Какво той обижда нещо за което съм се старала с години да го подобря и сега ще оплюва труда ми дори и без да е пробвал.-този днес страшно ми лази по нервите.

- Да Наш Ния е права трябва да ѝ се извиниш. Тя се е постарала да направи нещо хубаво за нас, а ти се подиграваш.-каза бащата на Наш и Анна и аз се почувствах по-добре.

-Добре де съжалявам-каза Наш и се намуси като малко дете, което е направило беля. Малко дете с голяма уста.

ОМФГ ХОРААА както си разглеждах из уатпат ми излязоха известия че някой ми е харесал няколко от главите и като погледнах кой е, видях че е един от любимите ми писатели тук и бях в еуфория цял ден. Ако четеш това (няма да ти кажа името)ОБИЧАМ ТЕЕЕ *Дъаа това беше малко безсмислено*.И ПАК СЕ ИЗВИНЯВАМ АКО ИМА ГРЕШКИ. Благодаря че четете историята. Воутвайте и коментирайте, за да знам, че още има хора, които се интересуват от това(явно ще го пиша на всяка глава така че ако искате го пропускайте). Честита нива година (дано тя ми донесе повече късмет в писането) пожелавам ви да си изкарате страхотно остатъка от зимната ваканция и да се забавлявате много. Айде чао от мен.