I just want to be happy

^^

- Историите ни си приличат. И аз не съм виждал баща си. - усмихна се изкуствено Томас. - Дай, да не говорим сега за това! Чудя се какво ли направи сестра ти...

...

Матео беше готов и седна на стола срещу Амбър.

- Сега ще ми обясниш ли всичко? - попита той.

- Ами такова...за вчера, аз съжалявам! Дойдох да се извиня на родителите ти, но къщата беше обградена от журналисти ии трябваше да влезем през задния вход, после ти звъняхме, но ти не отговори и не ни остана друг избор, затова се промъкнах през прозореца... - каза набързо Амбър и стана от леглото.

- Чакай малко, кои вие? Ии от къде знаете за задния вход? - попита учудено Матео.

- Дойдох заедно с Вики и Томас и Томас ни показа от къде да влезем. - отговори Амбър.

- Тук ли са? Ако майка ми ги види, е свършено с тях... О, не и кучето е пуснато! Хайде идвай, слизаме, преди да се е случило нещо. - каза Матео и дръпна Амбър за ръката.

Те слязоха по стълбите и завариха Катрин.

- Какво става тук? Това момиче каква работа има в къщата ни? - попита строго Катрин, поглеждайки Амбър.

- Мамо, после ще ти обясним! Сега бързаме, преди да се е случило нещо лошо. - заяви Матео и дръпна Амбър навън.

Там имаше едно голямо хъски, което се беше запътило към Вики и Томас и не спираше да лае.

- Боже мой, от къде се взе това куче? Томас, бягайй! - изкрещя Вики, когато кучето се приближи към тях.

- Спокойно, не мърдай! - каза Томас на Вики и се опита да успокои кучето.

То изръмжа и излая още един път. Вики се уплаши и скочи на гърба на Томас.

- Ще ни изяде! Спаси ни, боже! - започна да се вайка тя.

В това време се появиха Матео и Амбър.

- Тото, ела тук момче! - извика Матео и кучето отиде при него. Амбър също подскочи от страх.

- Спокойно, не се страхувайте! Тото е добро момче. - Дейв, погрижи се за него! - извика Матео на един от работниците в къщата.

- Май се уплаши доста? - попита Томас, поглеждайки Вики.

- Не дрънкай глупости, кучето трябваше да разбере, че ние сме по-страшни, а сега ме пусни! - каза Вики и слезе на земята.

Майката на Матео беше любопитна и веднага излезе да види какво става.

- И вие ли сте тук? - попита учудено тя, поглеждайки Вики и Томас. - Как, въобще влязохте? А, и какво искате?

- Вижте, госпожо, аз пожелах да дойдем. Искам да ви се извиня за вчера! - започна Амбър.

- Няма за какво да се извиняваш! Не си виновна ти. - прекъсна я Матео.

- Синко, моля те, не я защитавай! Вината е нейна. Не разбирам как може да играете такива игрички. Пораснете малко, защото от всичко това пострада репутацията на семейството ни. - извика изнервено Катрин.

- Майко, стига вече! Ще се промени ли нещо, ако крещиш? Аз съм виновен, доволна ли си? Сега излизам - отвърна Матео. - Хайде да тръгваме!

Амбър, Вики и Томас го последваха.

.....................