I just want to be happy

^^

Тя огледа наоколо, но него го нямаше никъде. Очевидно, се беше събудил скоро, защото леглото му не беше оправено. Амбър реши да разгледа, докато обмисли какво да направи.

Стаята беше голяма, боядисана в синьо и червено. По стените имаше различни картини, изобразяващи забележителности или коли по последна мода. Стаята беше типично мъжка. Имаше бюро, на което Амбър забеляза снимка на Матео и семейството му от преди години. На нея имаше и някакво момиченце на възрастта на Матео. Амбър се учуди, защото не мислеше, че той има сестра. Беше се замислила, докато изведнъж не се появи Матео, излизащ от банята. Когато видя Амбър в стаята си, той се изплаши. Тя отново се вгледа в невероятното му мускулесто тяло, но когато осъзна, че Матео е още по хавлия, тя се обърна на другата страна, защото й стана неловко.

- Ти какво правиш тук? Как влезе? Полудя ли? - недоумяваше Матео.

- Азз такова... - не знаеше какво да каже Амбър. - Извинявай, че се вмъкнах така като крадец...обаче... - продължи тя.

- Ще ми обясниш после, сега ще се облека, а ти стой тук и не мърдай! - нареди Матео.

Той отиде в банята, а Амбър се чудеше какво да обясни.

..

Междувременно Томас и Вики бяха седнали под едно дърво и чакаха Амбър.

- Ти, винаги ли си била такава откачалка? - попита закачливо Томас.

- Виж, не ми лази по нервите! - ядоса се Вики.

- Извинявай, само не ме бий! - засмя се Томас.

- Винаги ли си бил толкова противен? - разсърди се Вики.

- Не, не винаги, като малък бях много сладко дете. - продължи да смее Томас.

- Може ли да те попитам нещо? - попита Вики.

- Питай, разбира се! - отвърна Томас.

- Къде е баща ти? - полюбопитства тя.

- Това пък от къде се взе? - попита Томас и усмивката изчезна от лицето му.

- Ако не искаш да говориш за това, недей! Аз просто бях любопитна. Никога не съм виждала баща си. Но, както и да е... - каза тъжно Вики.