Училищните коридори на Бейкън Хилс винаги бяха шумни, но днес напрежението във въздуха беше почти осезаемо. Рейна спря пред шкафчето си, опитвайки се да игнорира хаоса около себе си. Точно до нея Маливия пристигна с гръм и трясък.
- Хей, Мали, знаеш ли дали новият учител идва днес? - попита Рейна, докато подреждаше учебниците си.
Маливия дори не я погледна. Лицето ѝ беше изпънато от необясним гняв.
- Оф, все едно! - сопна се тя.
Мали блъсна вратичката на шкафчето си толкова силно, че звукът отекна в целия коридор, и замина към класната стая, без да погледне назад.
Рейна остана зашеметена. Отиде до тоалетната, подпря се на хладната мивка и се загледа в отражението си. „Какво ѝ става на Мали?" - мислеше си тя. „Държи се така, сякаш съм ѝ отмъкнала короната от ръцете." Изми лицето си със студена вода, опитвайки се да отмие лошото предчувствие, и побърза за час.
- Извинете, може ли да вляза? - попита тя на прага на стаята.
На катедрата стоеше непознат мъж с остър поглед.
- Да, сядай - кимна той, след което се обърна към целия клас. - Нека продължим. Аз съм новият ви учител по химия и физиология. Можете да ме наричате Джейн Сиант, или просто Джейн.
Часът мина под знака на странно мълчание, а когато звънецът би за почивка, Рейна веднага приклещи Маливия до шкафчетата.
- Какво ти има? Защо се държиш толкова отдръпнато?
- Какво ми има ли? - Маливия най-после я погледна, очите ѝ искряха. - Вчера те видях как „сладко-сладко" си говорите с Джаксън. И сега имаш наглостта да ме питаш какво става!
Рейна въздъхна, чувствайки как нелепостта на ситуацията я притиска.
- Да, говорехме си. Но през цялото време той говореше само за ТЕБ. Каза ми, че има чувства към теб, Мали. А аз дори не посмях да му кажа, че всичко е взаимно.
Маливия не отговори. Тя просто грабна учебниците си и тръгна към следващия час. По пътя се засече с Джаксън.
- Ей, Мали, какво има? - попита той, опитвайки се да я спре.
Тя го блъсна с рамо и продължи напред, сякаш е подгонена от демони.
Джаксън се обърна към Рейна със зачудено изражение:
- Какво ѝ става?
- Не знам! - отряза Рейна, нямаща сили за повече обяснения.
Докато мачът по лакрос наближаваше, училището започна да гъмжи от нови, много по-мрачни слухове. Господин Диан Съливанс - старият им учител - беше мъртъв. Убит от „нечовешко същество" или самоубил се? Шериф Пейн го беше намерил в изоставената къща близо до гората. Тялото му било обезобразено, дрехите - разкъсани от мощни нокти.
Стайлс Хейлс не можеше да остави нещата така. В болницата той приклещи майка си, Елиан.
- Кажи ми истината, мамо. От какво е починал господин Диан?
- Информацията е поверителна, Стайлс. Знаеш, че е забранено - отвърна тя твърдо.
- Моля те... искам само да видя тялото за минута. Само за минута!
След дълго умоляване, Елиан склони. Тя застана на пост пред вратата на моргата, докато Стайлс се вмъкна вътре. Гледката беше ужасяваща. Той извади телефона си и набързо направи няколко снимки на белезите по трупа. „Това не е самоубийство" - прошепна си той.
Веднага след това Стайлс отиде при ветеринаря - Питър Дъмбър. Когато Питър видя снимките, лицето му пребледня.
- Откъде имаш това? Пази се, Стайлс! Тези същества са опасни. Бързи са като вълци, но не са хора.
- Но кои са те? Откъде дойдоха?
- Не знам - прошепна Питър. - Но всички сме в опасност.
Стайлс пристигна на игрището в последния момент. В съблекалнята Джаксън вече го чакаше нервно.
- Къде се губиш, братле?
- Бях в болницата - прошепна Стайлс, докато навличаше екипа си. - Всички сме в опасност. Господинът е убит от нещо нечовешко.
Докато отборът на Бейкън Хилс излизаше на терена под аплодисментите на тълпата, една сянка се промъкна в пустата съблекалня. Дейла Ричардсън - една от новите пришълци - беше проследила Стайлс още от болницата. Тя намери телефона му и бързо изтри снимките от моргата.
- Твърде много знаеш, Стайлс - промърмори тя на себе си. - Сега тази информация трябва да изчезне.
Тя остави телефона точно там, където го беше намерила, и излезе бързо. Но не забеляза едно - Рейна точно се връщаше от тоалетната и зърна непознатото момиче да излиза от мъжката съблекалня.
В този момент мачът започна, но истинската игра вече се водеше в сенките.
