Приказка за Ранафер и Алтара (3). Забравените

Глава 38: Спасение

— Защото? — попита той в негов маниер.

— Защото ще е от полза за нас. Акетяните са развили уникални технологии – трябва да видиш как е организирано производството в куполите, а законите им позволяват дракони и хора да живеят заедно, без да се мразят или подозират взаимно, както е на Алтара.

— Не виждам как това налага преместването на града — отряза я Ааридж.

Аалин кипна. Брат ѝ не разбираше или се правеше на неразбрал, но не можеше да му каже, че Акет е проникнал в цялото ѝ същество. Че въпреки присъдата, обидите и униженията, които трябваше да изтърпи, тя обича с цялото си сърце града и идеята, която го е създала. Реши да опита по друг начин.

— Предполагам, че след моето отвличане е настанала политическа криза. Кажи ми истината, Рар – хората и драконите във война ли са?

— Не. Наа скриха тази информация. Официално ти си на една от платформите, където се провежда важно проучване, свързано с промяната на морските течения. Не че някой, освен дядо, е питал за теб. Нали се сещаш, че още не си представена пред династията и нямаш място в йерархията. Не си политически фактор, дребосъче, че да влияеш на отношенията ни с алтарианците.

— А заплахите на Нуумея Шау Сарида, че ние сме отговорни за изчезванията на млади хора? Тя представи ли обещаните доказателства?

— Това заседание на Съвета все още не се е състояло. Линлин, объркана си от различното протичане на времето и всичко преживяно. Правиш грешни заключения, които са недопустими за теб като моя бъдеща Съпровождаща.

— Тогава ще остана в Акет. Можете да пренесете всичките му жители на Рафер, но не и мен — заинати се Аалин.

— Започвам да си мисля, че ТВОЯТ Ешар е прав. Нагълтала си се с отровни газове във вулкана и не мислиш трезво. Като се приберем, ще препоръчам да те поставят в сфера под наблюдението на алир Пел за няколко дни или седмици.

— Той не е МОЯТ Ешар — разпалено отрече Аалин.

— Разбира се, че не е. Дано харесва властните червенокоски.

— Какво!? — сепна се Аалин. — За каква червенокоса говориш!?

Ааридж тайнствено се усмихна, но очите му останаха сериозни. Не му харесваше поведението на Аалин. С намека за Ешар той успя малко да я извади от обсебията по Акет, но проблемът си оставаше. Панелът в ръката му тихо изписука и той погледна съобщението.