41 Част

1.8K 58 10
                                    

Гледна точка на Том

4:57

Върнах погледа си върху тъпака пред мен.

- Колко ще ме разигравате? Къде е шибания кокаин?

Нямам време.

Ще се събуди сама в леглото.

Само при мисълта ми се иска да се гръмна.

Вкарах ръка в джоба на панталона си и извадих ножа си.

- Нямам време за игрички.

Притиснах ножа към бузата му и една капка кръв се плъзна по кожата.

Отдавна не се бях забавлявал...

- Н-не знам къде е.

Чу се разкъсване на кожа, осъзнавайки че ножа продължава през бузата му, а викът се разпростря из цялата стая.

- Нямам. Време.

- Добре, добре! Д-довечера...щ-ще бъдат в-в...

Нов вик.

Как ме дразни...

- Къде е?

- В изоставената къща-...в г-гората.

- Час?

- Около...1 през нощ...

Най-накрая!

Извадих ножа от бузата му и прерязах гърлото.

Кръвта опръска бялата ми тениска, а главата се отпусна.

Отдалечих се, наслаждавайки се на чист въздух.

Отидох до мивката и съблякох тениската си.

Хвърлих я в големия метален варел с всички останали кървави дрехи от последния месец.

Измих лицето и ръцете си, а мивката стана червена.

Спрях водата, събух панталона и хвърлих и него.

Взех чистите дрехи които бяха приготвени.

Облякох ги и взех цигарите си от стола до тях.

Сложих последната от кутията в устата си и я нагрях със запалката си.

Дръпнах дима и го издишах.

Включих отново запалката и я доближих до кутията.

Изгарящия блясък бавно започна да свива фолиото и изведнъж, бум!

Кутията се запали.

Завъртях все още не докоснатия край между пръстите си, а след това хвърлих картона във варела.

Teacher's PetWhere stories live. Discover now