Двете лица на Жизел

Проваленият живот

     Жизел живее с майка си в малка къща близо до град Стара Загора. Тя е скромна, обича да учи и винаги помага на майка си с домашните задължения. Никога не е имала проблеми с когото и да е било. Нейното ежедневие е скучно. От вкъщи на училище и обратно. Жизел до скоро не искаше дори и да излиза. Майка и Анастасия винаги я подтиквала да излезе да се разходи, но винаги отказва, защото или чете или учи. Всичко беше наред, докато не срещна момчето в което се влюби. Започна да излиза често, да не се прибира у дома и дори спря да учи. За месеци понижи успеха си и от примерното и отличното дете в училище се превърна в призрачна личност.
Спря контакт с майка си, с приятелите си, не искаше да говори с никой за нея съществуваше само него. Той беше висок, с тъмна черна коса и лешникови очи. Беше 12 години по-голям от нея, а тя бе едва на 15. Но за нея това не бе проблем, защото беше влюбена до уши в него. Ако знаеше след месеци каква болка ще и причини нямаше и да иска да повярва.
       Минаха седмици откакто е с него. Жизел не беше посещавала училище повече от 1 седмица, имаше натрупани безброй много отсъствия за които майка и не знаеше.
Мина още около седмица и в пощата и пристигна писмо изпратено от директора на училище. То гласеше:
,, Уважаема г-жо Анастасия
Дъщеря ви Жизел Димитрова Михайлова не е посещавала училище от 2,5 седмици  при което има натрупани 85 не извинени отсъствия. Моля да се явите в училището в рамките на 7 дневен срок, за да обсъдим наказанието и и евентуално изключване" . Анастасия беше във шок. Не доумяваше как се е стигнало до там. Майка и мислеше, че всеки ден като я изпраща тя ходи на училище, но истината е, че е била с него постоянно. Ако знаеше какво ще разбере отсъствията щяха да и се сторят детска играчка.
Анастасия търпеливо чака дъщеря си да се прибере от ,,училище", но уви. Минават часове, а Жизел все още я няма. Става полунощ, няма и следа от нея.
     Часът е 6:00. Анастасия става за работа и на нощното шкафче намира бележка на която пише:
,,Съжалявам, мамо трябваше да го направя, за да може да живееш ти"
Анастасия изтръпва от ужас. Започва да броди из стаите, и разбира, че дрехите и вещите на Жизел ги няма. Майка и уплашена подава сигнал в най-близкото районно, че дъщеря и е избягала.
        Един родител не може да живее с тази болка да го няма детето му, но Анастасия се държи. Минаха повече от 2 месеца, а Жизел все още я нямаше. Полицаите така и не я откриха. Може би е в друг град? Майка и прекарваше целите дни вкъщи с бутилка алкохол в ръката и запалена цигара, а преди дори не се е докосвала до тях. Съкрушената Анастасия решава да започне да я търси сама. Тя нямаше кола, нито имаше познати които да и помогнат. Тръгна сама по улиците денем и нощем да скита. Толкова и се искаше да види Жизел, че дори на няколко пъти се припозна с момичета по улицата. Толкова беше отчаяна, че питаше всеки човек дали я е виждал, но отговарът беше все един и същи. Не беше спала с дни. Тогава в присъница и се привидя стройно момиче с дълга медено-руса коса. Тя се затича и видя, че това е Жизел. Беше облечена в много неприлично облекло за нейните години. Доближи се до нея и я попита:
-Жизел, какво правиш тук? Облечена по този начин? Как може да ми причиниш такава болка?
-Мамо? Но ти какво правиш тук? Как ме откри?
-Не ме питай как съм те открила кажи ми какво търсиш тук облечена така по този начин....
- Приятелят ми ме изпрати тук на работа, за да му изкарвам пари за да може да ...
-Каквооо? Какво да може да....
-Ами мамо..
-Кажи ми всичко.
-Добре... Аз проституирам, после му давам парите, за да може да пие алкохол и да се друса с наркотици, а ако не го направя ме заплашва, че ще убие теб и мен.
-Жизел трябваше да ми кажеш, защо го направи, ако ми беше казала щях да ти помогна. Сега и от училище те изключиха, ти се провали заради този боклук- отчаяно въздъхва тя.
-Майко, не го обиждай- каза яростно Жизел и се намръщи.
-Защо да не го обиждам, това нормално ли е според теб, това което правиш?- попита съкрушената майка.
-Прибирай се с мен вкъщи веднага!- с твърд глас заяви Анастасия
-Няма да дойда с теб остави ме вече имам си собствен живот- със сълзи на очите изрече тези думи. Навярно иска да се върне при майка си,  но той я заплашва.
-Ти ще станеш един провал като него. Отивам да подам сигнал в районното, защото ти си непълнолетна и те кара да проституираш в негова полза. И заради това, че не ходиш на училище, ще те накажат- каза майка и докато трепереше.
Жизел се ядосва и от чантата си вади нож.
-Съжалявам, мамо!
И забожда ножа в гърдите и, и побягва.
     Случаен минувач вижда Анастасия да лежи потънала в локва кръв на земята и се обажда на спешна помощ. Откарват я в болница с опасност за живота и.