В човешките очи блестят хиляди звездици,
А в душите ни пламтят искрици.
Сърцата ни таят мечти,
Съдбата ни заплита като жици.
Човешките очи, крият всичките сълзи
От щастие или тъга…
В очите ни кипи…
Ще капне…но коя?
В мечтите има хиляди реалности,
Но ние търсим другаде.
Малките неща…сантименталности,
Винаги очаквани от другите.
Крием, когато болката белези твори,
Телата ни картини са.
Белязани с пречупени мечти,
Неволно те отнети са.
Но човешките очи…
Те говорят даже и без думи,
А човешките мечти,
Звучни като струни.
Всяка може да бъде и реална,
Човек трябва да се бори.
Грешката била фатална,
Тук може да се спори.
Всички понякога грешат
И жестоко съжаляват,
Сърцата им започват да крещят,
Но хората прощават.
А човешките очи…
Те говорят даже и без думи.
Грешните очи…
Разстроени са струни…
А звукът отеква надалеко,
Даже глухият го чува,
А сърцето ми проклето,
Все на грешките робува.
Омръзна ми да бъда роб…
Дай ми прошка или просто изчезни.
Очите ти полагат ме в гроб,
А там душата ми от вина изгни…
Моля…просто изчезни!
YOU ARE READING
Сенките на живота
PoetryЖивотът не е лесно нещо. Понякога е труден за разбиране. Един път ни носи щастие, друг тъга. И точно тази тъга трябва да бъде излята някъде, да бъде пречистена. Ако и вие имате нужда от пречистване, опитайте глътка от моето.
